Яна Монева: Онзи ден

Публикувано от на май 14, 2010 в 2:34 am.

Онзи ден

сънувах
непознато пристанище,
хора с куфари, бързат нанякъде.
силуети, походки, разпознавам ги
– Ами, да! Те са пътници!?
Пътници?! – сепвам се. –
разпознавам моите мъртви роднини, приятели,
носят своите куфари, куфари и лица
тръгва кораба с тях

аз стоя на брега
не пътувам за никъде и не пристигам

чувам само вятъра как
разлюлява полите ми

и ги носи във друга посока.





Яна Монева в „Кръстопът“

1 коментар за “Яна Монева: Онзи ден”