Онзи ден
сънувах
непознато пристанище,
хора с куфари, бързат нанякъде.
силуети, походки, разпознавам ги
– Ами, да! Те са пътници!?
Пътници?! – сепвам се. –
разпознавам моите мъртви роднини, приятели,
носят своите куфари, куфари и лица
тръгва кораба с тях
аз стоя на брега
не пътувам за никъде и не пристигам
чувам само вятъра как
разлюлява полите ми
и ги носи във друга посока.
Яна Монева в „Кръстопът“
юни 11th, 2010 at 2:17
[…] Яна Монева: Скулптор Онзи ден Яна Пункина: източен вятър Яница […]