Авторски текстове (ЛФ)

Макс Коен: Пощенска кутия

Публикувано от на май 16, 2010 в 1:21 am.

той живееше в пощeнска кутия
всеки ден получаваше писма
понякога изсипваха през процепа пакетче захар
друг път – малки длани, намазани с крем
а веднъж му пуснаха един чужд адрес
работата му беше да превежда писмата на някакъв друг език
за да ги направи разбираеми
веднъж бяха написали: нямата пчела събираше говорещ мед, но не го чуваше
а той го преведе: върху ретината на мухата
десет хиляди пъти захар
една рекламна брошура му каза, че това е стих на Кокто
но какво от това – и без това никой не ги четеше
опита флирт с една пощенска картичка
искаше с нея да прекоси вселената
но тя излезе някак сериозна – явно имаше флирт със залепената на нея марка
и искаше да ѝ остане вярна, въпреки ударения върху нея печат
понякога сновеше между написаните думи
и съчиняваше от тях телеграми
като: утре не си навивай часовника – няма да вали!
или: помниш ли онези дни, които аз съм забравил?
в неделите пришиваше към някои писма малко въздух
за да ги направи по-обемни
и дишащи
веднъж прикрепи към едно от тях пеенето на малък червен петел
мислеше, че това ще бъде одухотворяващо
което му носеше радост, наслада
и покой
ето така

Макс Коен



Макс Коен в „Кръстопът“.

Коментарите са заключени.