Малчуган минава през локвата
и с извита назад глава
гледа стъпките си –
уж прозрачни, но видимо черни
(асфалтът е магьосник),
а те послушно го следват
(палета без нашийник)
до прага.
После слънцето слиза
и ги прибира в приюта
за изоставени стъпки.
Прескачам локвата
и поемам отговорност за следите си.
Нели Добринова в „Кръстопът“
Нели Добринова в DICTUM