* * *
Додето се сънувах многорък –
да мога толкова да я прегърна,
че да остане с мен
до утре,
тя си отиде.
С нея – и ръката ми.
Сега не знам кого убива,
кого милува,
пред чие чело
възправя стръмен кръстен знак
ръката ми, която си отиде.
Ръката, за която мисля все по-рядко.
Понеже много трябва да внимавам
с ръката, дето ми остана –
кого убива тя,
кого милува,
и пред чии чела
възправя стръмни кръстни знаци,
додето се сънувам многорък.
* – Стихотворението е включено в книгата на Гриша Трифонов „Югоизточната порта“ (София, 2009 г., „Български писател“).
Можете да чуете как Гриша Трифонов чете стихотворението (архивен запис на ArsMedia от 10-ти „Трубадурски двубой“ в клуб „Бялата ръкавица“):
юни 11th, 2010 at 2:16
[…] Трифонов: Сиврикая Додето се сънувах многорък… Калин Петров: Walkabout […]