И брой 20-и на „Литературен вестник“ вече е достъпен в „мрежата“

Публикувано от на юни 13, 2010 в 11:24 am.

Литературен вестник - бр. 20, 2010 г. - темата      Вече можете да „изтеглите“ като .pdf и прочетете и бр. 20 (за тази година) на „Литературен вестник“.

      Първата страница на броя анонсира:

Утопията – I
Мария Иванчева
Клео Протохристова
Невена Панова
Дарин Тенев
Надежда Стоянова
Миглена Терзийска

Муха в аптечката
Барифест

Литературна работилница ЛВ:
ВБВ, Емил Христов, Станимир Панайотов, Камелия Спасова, Моника Вакарелова, Галина Калчева, Мартин Колев, Димитър Божков, Лидия Кирилова, Иван Христов, Петър Топуров, Иван Ланджев, Андриана Спасова, Guy de July, Octavian von August, Марин Бодаков, Николай Атанасов, Иван Димитров, Стефан Иванов, Яница Радева, Владислав Христов.



Утопичните граници на държавата*

      Атинянинът: И така, кажете: как трябва да си представим бъдещата държава? Но с този въпрос нямам предвид името й, нито това, което носи сега, нито онова, с което ще трябва да се нарича занапред, защото името ще го даде може би било начинът на заселване, било някое място; или пък именуването по някоя река, извор или някое от местните божества би придало на новопоявилата се държава от тяхната слава. Аз обаче искам по-скоро да попитам следното във връзка със самата държава: дали тя ще бъде крайморска или вътрешна.
      Клиний: Чуждестранни приятелю, държавата, за която се отнася казаното от нас сега, ще отстои от морето общо-взето на около осемдесет стадия (= ок. 15 км.).
      Атинянинът: А какво да кажем за следното: тогава тя ще има ли пристанища на морето, или няма да разполага с никакъв пристан?
      Клиний: О, напротив – така тя ще бъде с най-добрите пристанища, които съществуват, чужденецо.
      Атинянинът: Брей, какво говориш. А какво да кажем за земята около нея? Дали ще ражда всичко, или от нещо ще има недостиг?
      Клиний: Няма да има недостиг почти от нищо.
      Атинянинът: А ще има ли наблизо някоя съседна държава?
      Клиний: Ни най-малко. Тя затова се и заселва; защото някакво древно изселване, случило се на това място, е оставило тази земя пуста незнайно колко дълго време.
      Атинянинът: А колко ще са равнините, колко – планините и колко – горите? Да, в какво съотношение ще са се паднали те при нас?
      Клиний: Според природата си като цяло областта ще прилича на останалата част на Крит.
      Атинянинът: Значи би я определил по-скоро като стръмна, а не като равнинна.
      Клиний: Точно така.
      Атинянинът: Следователно положението й не би било неспасяемо, що се отнася до придобиването на добродетел. Защото ако беше крайморска и с хубави пристанища, но не раждаше всичко, а се нуждаеше от множество неща, то тя, ако беше такава по природа, щеше да има нужда от някой велик спасител и от божествени законодатели, за да не се сдобие с множество нрави – и пъстри, и порочни. А сега за това има утешение в осемдесетте стадия. Но все пак е разположена до морето по-близо от необходимото, още повече, след като твърдиш, че е с добри пристанища, но все пак и от това трябва да сме доволни. Впрочем морето в близост до страната е нещо приятно всеки ден, но това всъщност е солено и горчиво съседство. Защото то я преизпълва с печалбарство покрай търговията – на едро и на дребно – и така поражда в душите непостоянни и подозрителни нрави, прави и държавата подозрителна и неприятелски настроена и към самата себе си, а също така и към другите хора. В този смисъл тя все пак има утеха в това, че ражда всичко, но след като е стръмна, ясно е, че не би могла едновременно да ражда и всичко, и в големи количества. Защото ако е способна на това, би предлагала голям износ и отново би се преизпълвала със златни и сребърни пари, а оттук за държавата би възникнало, едно доста голямо, така да се каже, зло вместо онова единствено придобиване на благородните и справедливи нрави, както казахме, ако си спомняме, при предишните си разсъждения.
      Клиний: Да, спомняме си и сме съгласни, че тогава го казахме правилно, както и сега.
      Атинянинът: А какво да мислим за положението с дървения материал за строеж на кораби в нашия участък от страната?
      Клиний: Няма нито ели, за които си струва да говорим, нито елхи, а и кипарисите не са много; от друга страна, в малко количество могат да се намерят борове и платани, които корабостроителите неизбежно винаги използват за вътрешните части на плавателните съдове.
      Атинянинът: И това е една нелоша природна особеност на страната.
      Клиний: Но защо?
      Атинянинът: Добре е държавата да не може лесно да подражава на враговете с порочни подражания.
      Клиний: С оглед на кое по-точно от казаните неща ти изрече тези думи?
      Атинянинът: Божествени човече, внимавай какво казвам, като имаш предвид посоченото в началото за критските закони – че те гледат към едно-единствено нещо, а именно – и това го казахте вие двамата – към войната, докато аз изказах възражението, че би било хубаво законовите норми да се установяват така, че по някакъв начин да гледат към добродетелта, но не бях съвсем съгласен те да гледат към някоя нейна част, а не всъщност към добродетелта в цялост. И така, като ме следвате, сега вие внимавайте добре дали при настоящата си законодателна дейност узаконявам изобщо нещо, което да не е насочено към добродетелта или към някоя част на добродетелта. Защото аз излагам като основно положение точно следното: правилно постановен е само онзи закон, който подобно стрелец постоянно се цели в това, което единствено измежду целите непрекъснато и винаги го следва нещо красиво, а всички други цели (независимо дали става дума за някакво богатство или за нещо подобно) оставя настрана, ако се окаже, че липсва горното… (VII, 704a-706a).

… и затворите в нея…

      В държавата има три затвора: един общ затвор в близост до агората, където ще бъдат охранявани повечето затворници; един в близост до сградата, където ще се събира Нощният съвет – този затвор се нарича “вразумителница”; най-сетне, един в средните части на страната, на пусто и възможно най-диво място, който носи име, свързано с някакъв разказ за възмездие (X, 908a).
________________
* – Из: Платон, „Закони”, прев. Невена Панова (І-ІV, VІ, VІІ), Георги Гочев (V, VІІІ-ХІІ), „Сонм”, С., 2006.

      Тази публикация е възможна благодарение на сътрудничеството и добрата воля на блогът на „Литературен вестник“ и „Българско общество на хуманитарните издатели“.

1 коментар за “И брой 20-и на „Литературен вестник“ вече е достъпен в „мрежата“”