Силният човек закусва всяка
сутрин по едно и също време,
през прозореца поглежда птиците
и всички му се виждат като дивеч.
Ако се случи да чете, то
силният човек прочита
Хайдегер
и никога Новалис. Нищо
романтично в него няма.
Ето:
същата жена му се обажда всяка вечер
да отиде в бар, където тя е седнала и
се любува най-умишлено на
рамото на друг силен човек,
но силният човек така и не разбира.
Разбира се – той просто не отива.
Да. А докато времетраят тези и онези
правила и се коват законите, аз си седя.
(В подпокривното
студио е нощем.)
Аз слагам лед не повече
отколкото ми трябва.
Аз слушам силно музика,
създадена от крехки хора.
Половината от тях са живи,
обаче като се замисля повечето
май не са…
Навън вали, барабани по
капандурите, от капките
градът е изтормозен. Сив екран,
разяждан от смущения в сигнала.
Когато тракът свърши, ти започваш
и звъниш, сигнализираш ми за себе си,
а как ме дразниш само – зная, пак
не аз съм първият ти избор.
Вътре – цялото знание в главата ми,
навън – смущения, докато аз
отново се обличам
и пристигам
ПАК!
Да видя
теб
и всичко онова,
което силният човек
си е спестил.
* – Стихотворението е включено в „По вина на Боби Фишер“ – дебютната книга на Иван Ланджев, издадена от „Сиела“.
юни 17th, 2010 at 9:48
Това е поезия, нали ? 🙁