Тя беше толкова непривлекателна –
сякаш Господ е забравил
ютията върху лицето ѝ.
Аз бях толкова
под
влияние
на толкова неща,
че ми беше все тая,
дали тая
или друга.
Ще бъдем други
утре,
вдругиден.
Ще сме добре,
макар да знам:
светът е ням
като дете,
израснало
в мазе.
* – Стихотворението е включено в „По вина на Боби Фишер“ – дебютната книга на Иван Ланджев, издадена от „Сиела“.
септември 5th, 2010 at 13:18
[…] Иван Ланджев: Случва се Иво Рафаилов: Където погледът стига […]
септември 5th, 2010 at 13:25
[…] Иван Ланджев: Случва се Иво Рафаилов: Където погледът стига […]