Авторски текстове (ЛФ)

Катя Начева: Наречете коня ми

Публикувано от на юни 17, 2010 в 12:01 am.

и времето убихме
търкаляхме с в гладния му корем
свирехме спомени
а момичетата наричахме Дарлинг
нищо по-естествено от това
когато улицата е гърбава
токчета, не подкови са главите ни
и поради това често
бъркахме звънтенето с досада
а после някакъв сив амиго
ни помаха за довиждане
и го убихме
споменавайки за него
в книгите на другите
единственият мъртъв който каза:
оставете времето на времената
и наречете коня ми камила
аз съм жив.


Катя Начева

Катя Начева
в „Кръстопът“.

Катя Начева в DICTUM.

2 коментара за “Катя Начева: Наречете коня ми”