когато зная че те има
в суровия ъгъл на стаята
сърцето ми се прехапва
до следващото помахване
кръщавам конете ти
и им режа юздите
до предишната топлина
приспивам тази
и не заспивам
защото те има
луната е кръгла
и няма да падна от нея
откакто те има
наполовина ръцете ми в твоите
да се стоплят
и не довършвам изреченията
все така ми е
Катя Начева
в „Кръстопът“.
Катя Начева в DICTUM.