Катя Начева: -ре

Публикувано от на август 7, 2010 в 12:01 am.

Люк,
не заспивам
гмуркам се до дъното на солта
стискам шепи
и хвърлям по вятъра
приготвям камилите
и разказвам пустинята
Люк, синьо е
понякога плаче
но понякога
времето е пералня за страници
задушава белия лист –
тишините не са му по мярка
Люк,
търси те
и ръцете не са механизъм за щастие
когато камилите
носят вода
зарежи конете –
през пролетта всеки може да мине
белязан с очакване
но ще дочака ли
онова което се бори да скрие


Катя Начева

Катя Начева
в „Кръстопът“.

Катя Начева в DICTUM.

Коментарите са заключени.