Еднократно градче със фонтанче и паметник,
с опустяла от бялата жега градина.
Пътят тук ще почине до сандвич от друга епоха,
докато келнерът дреме
и гледа с едното си будно око към Световното.
Усещаш как минал си линията
и вече си аут, когато мухите се сбиват
за тебе във въздуха.
Без да питаш кой е денят, и годината как се изписва,
ще останеш встрани
от цвета на Световното село.
И до час щом не тръгнеш, отложил неотложни неща,
запечатан оставаш
в случайно огледало
зад вратата.
Филип Кабакян в „DICTUM“.
Филип Кабакян в „Кръстопът“
.
