Хор от гневни гълъби –
листата по пода, пърхат с крила
между вратата на хола и терасата.
Правим купчинки,
даваме име на всяка от тях
и ги подреждаме кръстовидно.
После превързваш счупените им пръсти,
пощиш излишните перца от крилата,
точките, тиретата,
за да бъде по-лек полетът им
високо сред бременните облаци,
навътре в мъжката ти ревност.
“Тук си летяла без мен,
не мога да добавя
или да отнема
дори една запетайка…”.
“Основателен довод”, отвръщам
и усмивката ми засяда
на върха на графита.
Вечерта пускаме
всички гълъби на свобода
от осмия етаж към небето.
