Изваждам картофите от гнездата им,
подреждам доматите – сорт „биволско сърце” –
в щайгите, после крехките ръце на ябълката
затрептяват, освободени от тежестта,
накрая запалвам цигара и сядам
до лехата с босилек.
С широко отворени ноздри
вдъхвам белите и ухаещи свещи
на разцъфтелия босилек
и потъвам полека в жуженето
на пчелите,
облизвайки с език неузрелия мед,
полепнал по устните ми.
Слънцето си ляга в ореха,
едно гущерче пробягва по зида
и кожата ми, освободена от теб, диша
на синура на този следобед в края на август,
на синура на едно свечеряване,
в което теб те няма.

септември 5th, 2010 at 13:17
[…] – ПОЕЗИЯ: Аксиния Михайлова: Без теб Бяло Гриша Трифонов: […]