Аз бях женската половина
на сянката ти –
тази, която от лявата ти пета
израства,
неотменно следвах всички
твои страхове и колебания,
въртях умело веслата,
лежах в краката ти
или завързана за мачтата
пиех от твоето вино
и така прекосявах протоците
на тъгата.
Нощем ме разпознаваше,
назоваваше ме
с различни имена
и ме засяваше дълбоко
в нечия женска утроба.
Аз не тъках платна –
засявах думи,
но е измамен приливът на думите,
сега не съм ни суша,
ни вода,
ни дом,
където да се върнеш.
