има моменти, когато
между срещите на телата
или след всички трепети
на разбиране и разминаване
в едни отношения,
изведнъж
усещаш нужда да влезеш малко в себе си
но тогава се намираш ужасно променен,
после…
после никога не е същото
и в това няма поезия.
Яна Монева в „Кръстопът“
