Ваня Константинова за „Черни маслини и двама мъже“

Публикувано от на юни 26, 2010 в 1:18 am.

      Преди да прочета предишната книга с разкази на С.Томова „Добър ден, Р.” и новата – „Черни маслини и двама мъже” – дълго време наистина се тревожех, че след неповторимия Г.П.Стаматов в българската литература градският разказ отсъства. Нямам предвид градските теми, за тях се пише много. Пише се много за герои, чието местообиталище е градът, които работят в офиси, ядат сандвичи и пият капучино. У тези, да ги наречем условно „псевдоурбанистични” герои, прозира неприкрита носталгия по идилията на една патриархална невинност, едно нежелание за раздяла със сигурността и закрилата, които предлага малката, ограничената общност, една тъга по „изгубения рай” на родовите правила.

      При Силвия Томова нещата са поставени различно. Налице е чистият тип градско мислене, възприемане на околното и на самия себе си, при което организмът на Града се асоциира с безпределност и всичко, което би могло да съществува извън него, е съпътстващо, второстепенно, а може би дори несъществуващо, поради своята отдалеченост във време и пространство. Темпото, може би не толкова на случване дори, а повече на мислене, на развитие на емоциите, степента на реакциите, следват правила, наложени от Града. Той е неизменният герой, той, бих казала, е главният герой или дори режисьорът. Ето ви един цитат: „Този град хрипти и стене, ръмжи и се храни шумно с въздуха, с времето, с пространството”.

      И така, Градът вече е победил. Т.е. да се борим с него, да се противопоставяме и да се приспособяваме към него не е нашият проблем (на героите на С.Томова, разбира се). Онова, което в друго време и при други обстоятелства, е било възприемано като драматична самота на индивида, тук вече е норма. Една култура, възникнала като християнска и продължаваща да декларира себе си като такава, видоизменя понятията, с които формулира ценностите, започва да възприема все повече перверзното като част от нормата, превръща се в култура на консумацията, на наслаждението (използвам тук понятието „наслаждение” в психоаналитичния му смисъл). Струва ми се, че С.Томова описва именно огромната вътрешна тревога, която човешката личност изпитва като участник в тази трансформация, независимо дали си дава сметка за нея на съзнателно ниво. Важното вече е различно, но човекът не е престанал да го търси, да го долавя и да го изживява емоционално.
      Един пример: „Жената се изправя бавно, за да даде възможност на очите му да ѝ се наслаждават… Той очаква мълчаливо да му обърне гръб… И двамата знаят, че тези мигове са важни. Толкова важни, че от тях нищо не бива да бъде пропускано.”. Забелязвате вероятно, че се наслаждават само и именно очите и всичко трае миг? И все пак това е не по-малко важно от една любов, която преди век е продължавала цял живот, нали така? Просто е различно – нито повече, нито по-малко.

      Споменах вече за тревожността, за непрестанната напрегнатост в разказите на Силвия Томова. Страхът е сред най-големите теми в литературата. Както и наслаждението. И още повече – страхът от наслаждението: за това е писано безброй пъти – гениално, добре и не чак толкова добре. Това, което ме впечатлява много е, че С.Томова описва с голяма настойчивост наслаждението от страха от наслаждение – разбирате ли какъв кръг се получава? Това е нещо разтърсващо, което тепърва ни предстои да откриваме и у себе си, и като тема в литературата, така мисля. И автори като Томова ще ни помогнат да разсъждаваме по тази тема.

      Накрая, ако ми позволите, един съвет към бъдещите читатели на тази книга. Зная, че не е добре да се дават съвети, но не мога да се въздържа. Вземете книгата, отделете няколко часа и се качете в метрото. Четете книгата именно там, докато усетите какво всъщност се случва с вас и със света. И докато се запитате, като героинята в любимия ми разказ „Ел Ниньо”: „Имаме ли още малко време… Колко време… Колко време имаме?”.

      Това е. До среща в метрото. С „Черни маслини и двама мъже” и Силвия Томова.

      * – Текстът практически е стенограма на интервю по телефона на Ваня Константинова за ArsMedia, излъчено и в 37-ото издание на „Страници“ на 25.06.2010 г., часове след премиерата на книгата, което можете и да чуете:

      В DICTUM пък можете да чуете и отзивът на Митко Новков за „Черни маслини и двама мъже“, както и разговор на Валентин Дишев със Силвия Томова – записани отново часове (съответно) преди и след премиерата на книгата

Ваня Константинова


Ваня Константинова в
„Кръстопът“
Ваня Константинова в DICTUM.

4 коментара за “Ваня Константинова за „Черни маслини и двама мъже“”