Към брега
Бели плавни тела
с малко черно в края на крилете
птиците се викат за любов
На кея
Вода която завладява
и дори забравяш че небето е над нея
вълните сякаш никога
не се повтарят само си приличат
в далечината пяната е бяла
тънки лодки лежат завързани
с имена на жени
и почти предвидима история
морето сменя цветовете си
под движението на слънцето
и според различията на очите ни
и говори с напева на вятъра
или точно същото което
искаме да бъде за нас изречено…
Искам да отглеждам в дома ти
цветя
вечери
ризи
рамото ти
очите ти
и да нямам време за стихове
* – заглавието на публикацията е редакционно.
октомври 5th, 2010 at 22:54
[…] Калчева: Въздухът… Бряг Емил Христов: Долу […]
ноември 5th, 2010 at 20:38
[…] Калчева: Въздухът… Бряг Емил Христов: Долу […]