Георги Костадинов: Кюнец

Публикувано от на юли 26, 2010 в 12:01 am.

Седи сам в ъгъла.
Пие ракия
и сам си говори.
Носи кюнец,
с прокарано през него въже,
като раница.

– Защо ти е кюнеца? –
някой го подиграва.
– За комин. –
сърдито, но благо,
той отговаря.

– Остави го. Луд е.
Не пречи на никого.
Пие ракия във ъгъла
от двайсет години.
Носи кюнец
и мечтае за къща.

Колко еднакви сме, Господи!


Георги Костадинов


Георги Костадинов в „Кръстопът“.

1 коментар за “Георги Костадинов: Кюнец”