Седи сам в ъгъла.
Пие ракия
и сам си говори.
Носи кюнец,
с прокарано през него въже,
като раница.
– Защо ти е кюнеца? –
някой го подиграва.
– За комин. –
сърдито, но благо,
той отговаря.
– Остави го. Луд е.
Не пречи на никого.
Пие ракия във ъгъла
от двайсет години.
Носи кюнец
и мечтае за къща.
Колко еднакви сме, Господи!
Георги Костадинов в „Кръстопът“.
август 2nd, 2010 at 15:05
много готино, обичам стихове със сюжет… или пък мнооого къси разкази?