Авторски текстове (ЛФ)

Кемал Йозер: Сабята

Публикувано от на август 15, 2010 в 12:01 am.

      Ръка протягаш към деня, чиито смъртоносни часове стоят самотни. Ръка протягаш към дървото, дето са раздрусали, за да му вземат плодовете. Оставили са почвата безплодна, небосвода – бездиханен, а морето – ялово. Затворили са улиците за надежди и за спомени.
      Едва когато удряш на скала, ти забелязваш, че ръката ти завършва вместо с длан, със сабя.

Превод: Азиз Таш

Кемал Йозер в „Кръстопът“.

2 коментара за “Кемал Йозер: Сабята”