Авторски текстове (ЛФ)

Емил Христов: Градината

Публикувано от на октомври 3, 2010 в 12:01 am.

Може и тревата да му е майка:
докато гали и реже,
да потъва все по-дълбоко,
по-зелено,
да разпъпи синчец
в дробовете му, влажен мъх
да покрие корема,
слабините, бедрата.

Да поникнат
на лунна светлина
диви ягоди.


Емил Христов


Емил Христов в „Кръстопът“.
Емил Христов в DICTUM.

2 коментара за “Емил Христов: Градината”