Понякога
нощта е мека.
Седя и те гледам. Не броя
дневните камъни.
Забравям за тези,
които в утрото
със четки изострят
зъбите – белите
(те търсят смърт).
Забравям за тези,
които в утрото
със сапуни умиват
ръцете – нощните
(те търсят смърт).
Забравям за тези,
които в утрото
със тушове извиват
очите – ясните
(те търсят смърт).
О, дъще моя!
Мека е нощта.
Божидар Пангелов в „Кръстопът“.
Божидар Пангелов в DICTUM.
