В четвъртък привечер –
отново за последно –
като швейцарска рота
си отива есента:
мъжете ѝ възсядат
костеливите велосипеди,
жените ѝ премятат чантите
с червени кръстове.
Четвъртък вечер.
На оранжеви автомобили
приижда зимата
с мъжете и жените си.
Прииждат
– зимни –
техните деца
и кучета;
прииждат –
зимни думи,
зимни смърти,
зимни рози.
И даже няма да си махнат за довиждане,
разминат ли се на завоя под липите.
Единствено ще бъде раздвоена котката,
но тя е къщна котка,
ще се върне бързо.
А вкъщи вече ще е влязла зимата.
Ще премете, ще си запари чай,
ще седне
пред все по-заскрежаващия се прозорец.
Ще си отдъхне –
колко самота я чака!
* – Стихотворението е включено в книгата на Гриша Трифонов „Югоизточната порта“ (София, 2009 г., „Български писател“).
