Димитър Гачев: Живот в командировка

Публикувано от Дежурен редактор на януари 27, 2009 в 10:07 pm.

Цял живот тичам след камиони
като във филм на Кустурица,
жените ми се самоубиват
в клозети с врати към улицата.

На казанчето все се бесят!
Каква ти смърт – само пускат водата…
Как да ги взема с мене?
Дядо ми
не се изкъпа след смъртта на баба.

По тънки мостове стъпват
по-сигурни от сомнамбули.
В друг филм ще се случи смъртта ми.
В този просто ще се целуваме.







Димитър Гачев е роден 16 август 1967 г. в Пловдив.
Носител е на множество национални поетични награди.
Член е на СБП и на Дружеството на писателите - Пловдив.
Публикуваното стихотворение е част от подготвяната за печат трета поетична книга на Димитър Гачев.








Димитър Гачев чете стихотворенията си “Море” и “Жената” (архив, февруарска сесия’08 на Национален литературен фестивал “Глоси” - премиера в Благоевград на “Планина за сбогом” - втората книга на Д. Гачев (след “Сто” - 2006 г.).).


Димитър Гачев в DICTUM




Връзки към други публикации (генерирани автоматично):

  1. Иво Рафаилов: сняг в три епизода
  2. Христина Панджаридис: Мокър прозорец*
  3. Георги Костадинов: Огледало*
  4. Росица Ангелова: Преминава се
  5. Димитър Кенаров: Бяла мечка*

6 Коментара за “Димитър Гачев: Живот в командировка”

Публикувай коментар