1. Знам

каквото знам. Знам
моя си език.
Да, притеснявам се за него.
Да, много повече се размотавам.
Да, надявам се.
И на природозащитници.


2. Не знам

не само не знам
ето онзи там език и онзи, но
дори не ги разпознавам,
може би няколко думи,
от онези, които пътуват,
поспират при непознати
места,
хора,
и мене,
може и да не е случайно.


3. Исихазмос

Когато дойде времето
никой никъде да не разбира моя език

и той се прибере при мъртвите
не езици а хората

никога неокайвали се
късно от мен заобичани

ще може да се грижа за тях
да им говоря
да не говоря.

  * – стихотворението е включено в новата книга на Екатерина Йосифова – „тази змия“ („Жанет-45“, 2010 г.), която вече може да бъде открита в книжарниците.

  „И ако в издателския анонс за книгата се казва: „Всяка книга на Екатерина Йосифова е просветление, своеобразно разсъмване на сетивата както за ценителите на изящната словесност, така и за случайно заблудилите се бродници в поетическия лес. Поради особеното свойство на нейните „краткописи” – да сгъстяват протичащото до една дума, те привидно оставят в прогледналите ни очи само по един знак, но той остава в съзнанието ни като дълъг и вълнуващ разказ за осъзнато преживяно.“, аз ще се съглася с казаното. Искам много да изрека за тази книга и ще го направя, но не сега. Сега само ще се врека – за мен това е най-значимата книга с поезия, появила се през годината (и „оглавила“ моя „Топ 3“, включващ още „От другата страна“ на Галина Николова и „Три“ на Петър Чухов).
  Винаги съм смятал търсенето на смисъла и „малките открития“ в това пътуване (когато не са нечие поредно застиване в героична поза) за едно от малкото неща, оправдаващи писането… Но когато срещнеш книга, в която това пътешествие се е превърнало в ненатрапчива спонтанност – това наистина е събитие.“ (Валентин Дишев за книгата)

      Екатерина Йосифова е родена на 04. 06. 1941 г. в град Кюстендил. Завършва „Руска филология“ в Софийски университет. Работила е като учител, журналист, театрален драматург, редактор и главен редактор на литературен алманах. Има дъщеря и син.
      Автор на книгите с поезия “Късо пътуване” (1969 г.), “Нощем иде вятър” (1972 г.), “Посвещение” (1978 г.), “Къща в полето” (1983 г.), “Имена” (1987 г.), “Подозрения” (1993 г.), “Ненужно поведение” (1993 г.), “Малко стихотворения” (1998 г.), “Нищо ново” (2001 г.), “Нагоре Надолу” (2004 г.), “Ръце” (2006 г.), „Тази змия“ (2010 г.), “Тънка книжка“ (2014 г.)…
      Нейни стихотворения са превеждани и публикувани в антологии и литературни издания в Австрия, Великобритания, Германия, Гърция, Индия, Италия, Русия, САЩ, Турция, Унгария, Франция и др., а в Македония е издадена нейната книга “Ништо ново” (2003 г., изд. “Штрк”, Скопие).
      Носител е на Годишна награда за поезия на Съюза на българските писатели за книгите „Къща в полето“ (1983), „Подозрения“ (1993) и „Ненужно поведение“ (1994); Награда на Сдружението на българските писатели за най-добра книга на годината за „Малко стихотворения“ (1998); Награда „Иван Николов“ за цялостно творчество; Награда “Христо Г. Данов” на Министерство на културата за художествена литература („Нагоре Надолу“, 2004), Национална награда за поезия „Иван Николов“ (2010 г.) за „Тази змия“…

Екатерина Йосифова в DICTUM.
Екатерина Йосифова в „Кръстопът“.