„Знаеш ли какво си ти?
Ти си майонезата в гаден сандвич.
Ето какво си ти.”
What Just Happened

     – Чипс, знаеш ли какво?
     – Какво?
     – Няма да връщаме Берта.
     – Моля?
     – Мисля да я дам на Лора. Ей така, за Коледа.
     – Чуждото куче? Мислиш да ѝ дадеш ЧУЖДО куче?
     – Точно така.
     – Тони, ти си… Ебаси, Тони, що за човек си?
     – Чипс, преди да скъсаме, помниш какво ми каза Лора, нали? Това нямало да се случи, ако сме имали куче.
     – Куче?
     – Да, куче.
     – Твоите кучки са виновни, не…
     – Чипс, спокойно, батка. Важното е, че сега имам план, окей? Имам план и нещата ще потръгнат.
     – Освен това, Тони, и двамата знаем с кой се ебка Лора.
     – Ники ще се изпари до месец.
     – Заедно са от година!
     – Ники вече пътува, казвам ти.
     – Цяла шибана година!
     – Ники е аут, призрак, зомби, рядък беззащитен изчезващ вид.
     – Триста шейсет и пет пъти вътре-вън.
     – Айде на бас?
     – Сигурен ли си, че можеш да си позволиш ремонта после? Само за крепежи…
     – Чипс, Враца ще приеме своя роден син, още преди да е паднал втори сняг.
     – Рече Шетърхенд преди да пръдне.
     – Залагам беретата на баща ми.
     – Тони, що за човек си?
     – Но ако спечеля, ще те обеся тристашейсеипет пъти с чорапите на Лора.
     – Психопат.
     – Ники ще получи еднопосочен билет. Вярвай ми. Докато разписвах товарителници при твойта бивша, Черния се изпусна.
     – Черния е екс-полковник, Тони, какви ги дрънкаш? Полковниците не се изпускат, те само опират дулото си тук и там, и ти го пускат.
     – Чипс, ебимумайката. Слушаш ли ме или какво? Черния тъкмо се фукаше пред Светла с новия си дюпон. Няма да повярваш, колан за пет стотака! Но за Светла, както и според мен впрочем, вродената му миризма на пръч предопределя всичко. Та след хард експириънса си с твоя милост, Чипс, извинявай, ако те засягам, нашата Светла явно е казала твърдо „не” на зоосекса, щом единствения начин Черния да се оправи с детонатора в ташаците си беше да го забоде в гащите на друг.
     – Защо пък Ники? Топ-мениджърът на годината? Дясната ръка на Вселената?
     – Чипс, топ-тъпако, десните ръце също хващат гангрена.
     – Тони…
     – Чипс, батка! Хюмне като Ники не може да опъне палатката, ако преди това някой не каже: айде давай, мойто момче, опъни сега палатката. Следиш ли ме? Топките на Ники са му в юмрука, а полковниците не пускат лесно, ти го каза. Без бадж и вратовръзка, топ-тестостеронът бързо ще увехне.
     – …що за човек си.
     – Така че в момента, в който пищова на Ники клюмне, с една-единствена усмивка Лора ще му събере багажа.
     – И после какво?
     – Мозъкът ти верно хрупка като чипс, изобщо как живееш? Нямаш ли нужда от помощ? Имам познати, мога да…
     – Еби се.
     – Окей, след като изгаря всичките им общи снимки от Халкидики в кухненската мивка, Лора, щото трябва да знаеш, че тя точно това ще направи, угася пламъка на мътния си поглед в Берта, дрисливия ни жокер. И ето тук, тя стъпва накриво! Лора, не Берта. Берта, Чипс, не случайно е именована на митичното оръдие на Густав Круп. Густав, хитрият немчуг, я е направил за громене на непреодолими обстоятелства. А нашият кучешки свят е изобретил нашата Берта, за да я оползотворим именно за тази единствена и уникална възможност – среща на два свята.
     – Какво имаш предвид?
     – Ами само виж каква картинка са. Берта зяпа Лора, без да мигне – Лора е под хипноза. Фул контакт без предпазни средства. Мостът е хвърлен, коридорът изграден…
     – Тони, коланът беше за три, не за пет стотака.
     – … ледът се разпуква и та-да-дадаан, аз изплувам на повърхостта като някаква шибана подводница, като U96 на Волфганг Петерс… Какви три стотака, Чипс, за какво говориш?
     – Дюпонът на полковника Тони, забрави ли?
     – Е?
     – Ами със Светлето решихме, че един скъп подарък в комплект с мними аванси ще сработят.
     – Какво да сработят?
     – Ники да дръпне към центъра на Земята, а Светла да стане новата дясната ръка на Вселената.
     – Чипс, за какво, по дяволите, става дума?
     – Берта завря муцуната си първо в моя чатал, помниш ли? А аз не съм като тебе, Тони. Не бих могъл да чукам Светла, ако знам, че някоя малка пикла чезне по най-добрия си приятел. Съвестта ми ще налапа и двете цеви.
     – А аз ще дръпна спусъка. Чипс, къде е кучето?
     – Пичовете си платиха точно триста кинта, колкото бяха обявили.
     – Ебимумайката, Чипс, що за човек си?
     – Тони, слушай – Берта е бременна, окей? Обещаха ни първото бебче. Чаткаш ли? Почвай да мислиш за име отсега. Лора аз не я познавам така добре.

     * – разказът е включен в новата книга на Антон Терзиев – „Местни герои“ („Сиела“, 2010 г.).
     Богдан Русев за книгата: „Местни герои“ е книга за улиците – от безутешните пресечки на мрачните софийски гета до окъпаните в златна светлина крайбрежни алеи на въображението. „Местни герои“ е и книга за чувствата – от добродушното презрение към безинтересното до нежната съпричастност с уникалното. Но най-вече, „Местни герои“ е книга за хората.
     Един слам поет, който работи с думите като уморен, но все още жилав боксьор… Един кротък луд, навит като стоманена пружина… Един непринуден художник, който не е загубил умението да мечтае… Още един непринуден художник, който рисува приятелите си като богове и императори… Едно джудже, което иска да слезе с асансьора в мазето на българската национална телевизия… Една пищна преподавателка по английски, която е готова да приюти някого на мястото на избягалия си котарак… Един хамалин, който не може да спре да си тананика забравена кубинска мелодия… Двама приятели, които неволно се включват в опасен танц за хазарт, индийска кухня, флекс и бейзболна бухалка. И безброй момичета: „хищни зверчета“, „малки принцеси“, „опитомени пантери“, „зашеметително невинни кукли“, „нощни пеперуди“, „шоу-хетери“, „кошути с копринени рокли и разширени зеници“.

     Някои от разказите в тази книга са по-скоро есета, други са по-скоро пътеписи, а трети плачат и се смеят за филмиране. Но всички са добри, някои са адски добри, а за няколко от тях ужасно ме е яд, че не съм ги написал аз“ (цитатът е от издателския анонс за книгата).

Антон Терзиев в DICTUM.
Антон Терзиев в „Кръстопът“.