Специалното издание на най-пълната биография на Маркес ще бъде достъпно от 6-ти декември – „Унискорп“ го подготвя специално за Международния панаир на книгата.
„Джералд Мартин е официалният биограф на Маркес и личен негов приятел. Затова обстойно разглежда както живота, така и творческия път и произведенията на писателя. Приятели, близки и специалисти, общували с Маркес в съответния период от живота и работата му, извадки от писма и цитати от други материали или спомени на писателя, или за него изграждат невероятен портрет на човека и световноизвестния колумбийски писател. За всеки период са включени и съответните творби с рецензии за тях. Авторът задълбочено проследява еволюцията на политическо-етичните възгледи на писателя на фона на житейското му развитие и опит. Разгледани са политическите симпатии на Маркес в различните периоди от живота му, посещенията в Източна Европа в края на 50-те години на миналия век и ролята, която впечатленията му от Източния блок изиграват за синтеза на политическото му мислене. Отделено е място на отношението му към Куба, взаимоотношенията на писателя с Фидел Кастро и ролята им в произведенията му.
     Подробно е разгледан и личният живот на Маркес.
   Джералд Мартин съумява великолепно да долови грапавата, омайна и нерядко комична реалност зад книгите на Маркес. Докато следва перипетиите в живота на този лошо облечен, изпосталял млад мъж, издигнал се от провинциалното безличие до богатството и световната слава, Мартин не отминава треската и безпокойството в конфликта между известността и литературната специфика, между политиката и творчеството, между властта, самотата и любовта в живота на Гарсия Маркес. Авторът анализира разноречието между карибските корени на писателя и мрачния авторитаризъм на високопланинската Богота, както и неговото умишлено, и при все това слисващо, отвръщане от „магическия реализъм” заради подчертаната простота на „Любов по време на холера” през 80-те години на ХХ век.
   За повече от петнадесет години Мартин интервюира над триста човека, сред които Фидел Кастро, Фелипе Гонзалес, четирима президенти на Колумбия, писателите Карлос Фуентес, Алваро Мутис, Марио Варгас Льоса и Томас Елой Мартинес, и също толкова значимото семейство на писателя: съпругата и синовете му, майка му, братята и сестрите му – както и неговите приятели и професионални сътрудници.
   Джерал Мартин напълно е потопен в света на Гарсия Маркес, но не изневерява на критичната перспектива в изложението на неговия живот – завладяващ и поразителен като въздействащата журналистика, която прави, сложен и пленителен като която и да е от литературните му творби.
  Джералд Мартин е професор по съвременни езици в университета в Питсбърг и старши научен сътрудник и професор по карибски изследвания към Лондон Метрополитън Юнивърсити. Посетил е всяка държава в Латинска Америка и е писал много за континента. Цели четиридесет и пет години е единственият английскоговорящ член на Архива по латиноамериканска литература на ХХ в. в Париж и е последният президент на Международния институт по иберо-американска литература в Съединените щати.“ (източник – анонсът на „Унискорп“)

Кратки откъси от 15-а глава:
Мелкиадес Магьосника: “Сто години самота”
1965-1966 г.

   Гарсия Маркес е поканен от културния отдел на Министерството на външните работи на Мексико да изнесе лекция и въпреки че обичайно в такива случаи отказва, сега се съгласява, макар и с уточнението, че по-скоро е склонен да проведе литературно четене, отколкото разговор. Винаги самокритичен и ангажиран с качеството на работата си, сега той е обезпокоен, че се е изгубил в създадения от него, Алваро и Мария Луиса свят и че техният ентусиазъм по отношение на идеите му може да го е хипнотизирал:

   Седнах на осветената сцена, докато редовете на “моята” публика тънеха в тъмнина. Започнах да чета, не помня точно коя глава, но с напредването на текста в определен момент в залата се възцари такава тишина, а аз бях в такова състояние на напрежение, че изпаднах в паника. Спрях и се взрях в тъмнината. След секунди различих лицата на седналите на първия ред и всъщност забелязах, че очите им са широко отворени. Съвзех се и продължих спокойно да чета. Хората наистина поглъщаха думите ми; и муха не смееше да забръмчи. Когато свърших и слязох от сцената, първата, която ме прегърна, беше Мерседес, с особено изражение на лицето – мисля, че понеже тя ме погледна с такова изражение на лицето за първи път, откакто се оженихме, аз осъзнах, че ме обича!… За да мога да пиша, от година вече се оправяше почти без пари и в деня на литературното четене изразът върху лицето ѝ ми даде увереността, че книгата върви в правилната посока.

   В началото на август 1966 г. Гарсия Маркес придружава Мерседес до пощата, за да изпратят до Буенос Айрес завършения ръкопис на “Сто години самота”. Двамата са като оцелели след катастрофа. Пакетът съдържа 490 печатни страници. “Осемдесет и две песос”, рекъл пощенският чиновник. Гарсия Маркес гледа как Мерседес рови в портмонето си за парите. Имат към петдесет песос и могат да изпратят половината книга: Гарсия Маркес кара мъжа зад гишето да отнема листа като резени бекон, докато петдесет песос се окажат достатъчни. Прибират се у дома, залагат радиатора, сешоара и пасатора, после се връщат в пощата и изпращат втората част. Когато се прибират, Мерседес спира и се обръща към съпруга си: “Е, Габо, сега остава и книгата да не струва!”