Филип Кабакян: Сезонни граници

Публикувано от на ноември 28, 2010 в 7:03 pm.

Микробите на времето се хранят с камък.
Но камъкът е хляб от друго измерение.
И лятото, с порязан пръст в гората
едно ще върне, друго ще ни вземе.
Дърветата ронят ръжда и амнезия.
Дъхът на вятъра и утре ще е цветен.
Потъваме сред тихия упадък на мъглата
в пунктирните тоналности на дъждовете.
Триумфът на дървото вее флагове.
(Но колко ни омръзнаха триумфите!)
Аз бих прегърнал изгорената коруба
над кълнове, които в нас ще лумнат.
Без брадвите с послушните им сапове,
без диригенти на фалшиви кестени
ще помним грохота на падащи медали
в нозете на жестоки листопадни есени.

Филип Кабакян


Филип Кабакян в „DICTUM“.
Филип Кабакян в „Кръстопът“.

Коментарите са заключени.