Всичко съвпадаше, страница по страница, изречение
по изречение, дума по дума. Моят частен апокалипсис.
Георги Господинов, „Естествен роман“

измежду страниците на евангелието
знам, скрила се е поредната благочестива
безразборна като божествено откровение
  електронна реклама
предлага тихо избавление
за импотентни джентълмени и пълни дами
хиперлинкове за хипер хора
за моно, поли, хетеро и хомо
доставчикът по клауза запазва дискретност
нашата Фирма скрива самоличността Ви
  в архивните анали
  в прането на историята
на този домейн му липсва Администратор
а също хартия, мисля си
защото е достатъчно да посетя кръстчето
и ето, пикселите разграждат печатите
и когато отвори седмия печат, настана
мълчание на небето за около половин час

сега да помечтаем, деца, намесва се г-жа
Педагожката, назовете топоса на героичната смърт
и детското ми въображение скита из екрана
пълзи по Голготи през сателитно око
расте, зрее и картографира томове книжнина
една жълтееща корица намирисва на амстердамски
  канал:
открехвам се за средновековния „каменен долап”
  килия за компресиране на човешката анатомия
  изобщо – (деликатно менгеме) за изтезания
намествам юношеското си тяло в теснината
не, господин каещ се съдия, избирам друго
агора пред каторга, изобщо – експанзия:
площад „Вийо Марше” в Руан, плажът в Остиа
моят частен апокалипсис в прочетеното
моите тъмни, късометражни откровения
тук лентата свършва, ведно със сценария
изяжда Аз-Буки-те, от Алефа до лемниската
няма мен, няма тяло, няма точки в тази
  безкрайна целулозна равнинност
имплозия е свила до символ главата ми
обитавам компактен, персонифициран ад:
номерирана страница от Пясъчната книга
мастилена омега в затвор(ен)  п р а в о ъ
                                                            г
                                                            ъ
                                                            л
                                                            н
                                                            и
                                                            к

пасажът за Едемската градина не е ли едно
утопично хоспитализиране в болница
  изписаните са зависими и аз по гени, пръв
  хипохондрик
колко носталгия има в чуждоезичното А&Е
великобритански акроним за спешна помощ
каква пластичност крие този амперсанд
  като змия да свърже
  инцидентното съссспешното





Димитър Калчев в „Кръстопът“.