За да разкажа тази история
на белия лист,
ще се превърна в бял лист.
За да разкажа тази история
на чашата,
ще се превърна в чаша.
За да разкажа тази история
на тебе,
ще се превърна в тебе –
в тебе, човеко…
И после ще убия белия лист.
И после ще убия чашата.
И после ще убия историята.
И ти ще плачеш над нея.
И аз ще гледам отгоре.
Отдалече ще гледам.
И ти ще гледаш отгоре
как белият лист плаче,
как чашата плаче,
как историята им кърпичка
периодично подава
и свидетелствува ли
свидетелства
не нежно, не нежно…
Зоя Маринчева в „Кръстопът“.
Зоя Маринчева в DICTUM.
януари 2nd, 2011 at 20:41
[…] живот на ветераните Медея Иво Рафаилов: Стихотворение за страха […]