Иванка Могилска: Приказка за чадър

Публикувано от на декември 16, 2010 в 11:50 pm.

   Чадърът изчезна. Малката му сестра така плака, така плака като видя, че го няма любимия ѝ чадър с изрисувани котешки очи и мустаци и пришити красиви котешки уши.
   Плака, докато започна да хълца.
   Майката на Киро се ядоса, първо защото е пипал нещата на сестра си, после защото тя не спира да плаче и ѝ пречи да си свърши работата, трето – защото има толкова работа, толкова работа, че не може да се занимава с две непослушни деца, които не искат да седнат кротко и да си учат уроците, и кога изобщо Киро е успял да излезе и да загуби чадъра?
   Киро си мълчи. По-добре е така. По-добре е майка му да не се сети, че не е излизал, но е направил нещо по-лошо. Бил е на балкона, което е абсолютно забранено. Нямат право да пристъпват дори прага на балконската врата, защото мама знае, че балконите са опасни, може да падне детето, ако не го гледаш непрекъснато, а тя има толкова много работа. Затова той я щади и не иска да ѝ разкаже, че на дървото, точно до балкона, има гнездо с пиленца. Вчера валеше дъжд и той се уплаши, че пиленцата ще настинат. Затова взе чадъра, излезе на балкона, разтвори го, покатери се по парапета и го постави над гнездото.
   Киро си мълчи и се усмихва, защото чува между хлипанията на сестра си и крясъците на майка си, че пиленцата в гнездото са се събудили и пеят. И е спокоен. Знае, че нито една от тях няма да вдигне глава и да погледне към прозореца, за да види как чадърът с котешки доволна усмивка бди над гнездото.





Иванка Могилска в „Кръстопът“.
Иванка Могилска в DICTUM.

1 коментар за “Иванка Могилска: Приказка за чадър”