В Барселона,
в Националния музей на каталунското изкуство,
видях такава барокова картина:
В очакване на мъченическа смърт
светецът
с кротко женствено лице,
оголил врат за ножа,
гледа към небето.
Наоколо – тълпа:
войници в ризници се смеят
и жестикулират,
загърбили екзекуцията;
в ковашко ателие
раздухват огън с мях –
коват коса;
хора с кучета и прътове отиват весели нанякъде…
И в цялата тази олелия
мъченикът трябва да се съсредоточи
върху Актът,
който дава смисъл на живота му…
Продължих пътуването сред барокови картини
в злато, кръв и нощ…
Навън прохладният пролетен вятър
развяваше висока палма.
Мина линейка с мелодична сирена.
Двама се целуваха в тълпата.
Статуята на Колумб
сочеше към морето…
Тогава се сетих, че съм забравил
и името на жертвата,
и името на живописеца!
Върнах се да търся вътре сред туристите.
Но не намерих картината.
Най-важните неща – като смъртта, изкуството –
се случват в хаоса,
между другото.
* – стихотворението е включено в книгата на Владимир Левчев „Бхакти“ („Български писател“, 2010 г.).
