„Ние сме длъжници на мъртвите. Дължим им най-главното: честно отношение към тях. Защото следването на максимата „За мъртвите добро или нищо“ ни превръща в тотални лъжци. А да лъжем мъртвите е по-лошо дори от това да ги крадем.“
Това биха могли да са встъпителните думи на сборникът с некролози и пътеписи „Тук лежи заекът“ от Йордан Ефтимов.
Сюзан Зонтаг, Джеръм Селинджър, Джон Ъпдайк, Йосиф Бродски, Питър Стросън, Волфганг Изер, Уейн Буут, но също и Ивайло Петров, Йордан Вълчев, Йордан Радичков, Константин Павлов, Христо Калчев, Кембълът са част от личностите и творците, за които в тази книга се говори откровено, без ръка зад гърба. Същото е и с местата. Йордан Ефтимов е безпощадно честен не само към мъртвите поети, писатели и философи. Той казва в прав текст каквото знае за българската литература и мястото ѝ в контекста на световната. Така постъпва и с българина изобщо.“ (из анонса на издателството).
Йордан Ефтимов в „Кръстопът“.
Йордан Ефтимов в DICTUM.
февруари 2nd, 2011 at 0:23
[…] от нас, която ще търсим занапред безуспешно. Отново с „Тук лежи заекът”. Изборът (или отказът от него) може, обаче, да бъде […]
април 6th, 2011 at 22:59
В „Тук лежи заекът“, наистина е заекът. Слънчев, жив и ослепителен заек, който светкавично вдига летвата за писане и за възприемане на литература изобщо. Около тази книга тепърва ще се шуми. И не само у нас.
април 6th, 2011 at 23:41
http://dictum.mediabg.eu/?p=5335
април 7th, 2011 at 0:08
Да, висока топка, дори за тенисисти от ранга на Макенроу. То ние почти нямаме такива литературни тенисисти. Нито издателства. И все пак, ако тази книга се преведе на английски, и ако Йордан Ефтимов напише още една, две и задържи това ниво, а аз твърдя, че ще продължи да се развива, непременно ще отнесе някоя от стабилните световни литературни награди.