ПОЗНАХ ПОСЛЕДНИТЕ СИ ДУМИ :
гривни
по ръцете на безрък
ПРОЗОРЕЦ
дупка в стената непроветрива
няма ме за когото ме няма
поглед към нищото поглед към всичкото
СТАЯ ЗА ГОСТИ
Празна. Да взема да се доведа –
да седна.
И да не питам кога да си ходя.
КРАТКОТО МИ ВРЕМЕНЦЕ
е мъркащо коте.
Мър-мър, плете ми пуловера,
съответно ми гледа акъла.
Като свърши – ще хвърли куките.
Ще се обещае на друг.
* – заглавието е редакционно. Текстовете са от цикъла „Скрита милост“ в най-новата книга на Методи Джонев – „Неблагонадежден до поискване“ (Стигмати, 2010 г.)
