на Н.
пресичайки поредния мост над Елба
намираме това чудовищно плоско бебе
амалгама от малки розови телца
преплели крайници, контури, торсове
и ето го роденият Der Colossus:
без намек за наталното, без пъпна връв
маса плът от плътската маса
универсална симбиоза на личности
но ницшеанското свършва с материята
хладка бетонна варосана стена
нищо общо с коремната, с топлото
стоим с моята спътница в подножието
намираме се в сянката на епидермиса
а той сякаш ще се свлече върху ни –
кубици розова боя
монолитното себеподобно от стената
ми се видя титанично и злокобно
с пъти по-смъртоносно от зеленикавия танк
на Трефпункт Чарли
и нито броят на сивите блокове
от мемориала на убитите евреи
можеше да обезцвети гледката
ако жилищната сграда излее семействата си
положи телата върху невидим скелет
би се получило точно това:
стрийтартът върху собствения ѝ калкан
Димитър Калчев в „Кръстопът“.
март 6th, 2011 at 14:33
[…] (Той казва…) Димитър Калчев: Калкан на сграда Едвин Сугарев: Три […]