„Тук лежи заекът”

Публикувано от на февруари 2, 2011 в 12:23 am.

Тук лежи заекът - корица  Посрещнете годината на Белия заек* с „Тук лежи заекът”. В компанията на автора на книгата Йордан Ефтимов, подкрепен от Борис Сергинов и Юри Лазаров. Или участвайте в изпращането на онази част от нас, която ще търсим занапред безуспешно. Отново с „Тук лежи заекът”. Изборът (или отказът от него) може, обаче, да бъде направен само на едно място – клуб Steppenwolf (София, бул. Васил Левски 150) на 03.02.2011 г. (четвъртък), в 18:18 часа. Разбира се, ще има и коктейл. От кръв (за да се завърти рулетката на традициите) – на моркови.

Фрагменти от книгата:

  Далеч съм от фатализма. Както и от жалостивостта. Смъртта на един интелектуалец не бива да служи за оправдание на унинието, тя е прекрасен повод да ръкопляскаме на един прекрасно изпълнен, пълноценен живот. Живот, посветен на критиката на поробващите идеологически обобщения. („Обобщението е неморално: Сюзан Зонтаг“)

  Отиде си един човек, който промени много в света, от който странеше. („Обиденият гений: Джеръм Дейвид Селинджър“).

  Дейвид Ливайн – безпощаден към властниците, снобите и фалшивите гении. Но и Дейвид Ливайн, който рисува изоставено влакче на ужасите в един курорт, а едно момиченце от преминаваща покрай него група деца се връща, за да остави като знак на признателност четвъртдоларова монета върху статива. („Дружески шарж: Дейвид Ливайн“)

  През последните десетилетия от живота си се занимава с реторика на религиозния дискурс, израз на което е книгата The Company We Keep: The Ethics of Fiction (1988). Публикува много текстове, в които обяснява значението на гледната точка на самия изследовател. Себе си поставя в позицията на отблъснат от догмата на религията, но привързан към моралните є императиви. Един от онези, които винаги подчертават собствения си хоризонт, Буут размишлява върху разказа за теодицеята през очите на баща, чийто 18-годишен син умира при нещастен случай – автомобилна катастрофа. („Простата истина: Уейн Буут“)

  Когато се прощаваме с проф. Изер, трябва да бъдем честни по отношение на себе си. Имахме възможност да общуваме с него наистина, но той все още си остава един неусвоен от нас мислител. А представата, че щом значителните му книги – „Имплицитният читател“ и „Актът на четенето“ – не са били преведени още през 1970-те, значи няма нужда вече да се превеждат, може единствено да поддържа бягството ни от жалоните в полза на модите.(„Чезнещият хоризонт: Волфганг Изер“)

  Последната публична лекция на Франк Кърмоуд е в Британската национална библиотека, през февруари, въпреки че развиващият се рак на гърлото вече му пречи да диша и говори. Пред повече от 600 души той говори за способността на литературата да предизвиква полазване на тръпки. „Лекцията беше защита на онова, което той нарече „свирепо четене“ (fierce reading)“, пише Джон Съдърланд. И предлага Кърмоуд да бъде определян не като „голям литературен критик“, а като „свиреп читател“. („Усещането за края: Тони Джуд и Франк Кърмоуд“)

  Йордан Ефтимов в „Кръстопът“.
  Йордан Ефтимов в DICTUM.

* – Според петте елемента, структуриращи китайския календар – метал, вода, дърво, огън и земя – 2011 е година на Металния (Бял) Заек, което може да се преведе като „заек, подаващ се от дупката”. Металният Заек е целеустремен и упорит, той знае точно какво иска, но невинаги посвещава околните в плановете си.

Коментарите са заключени.