да мълчим, Хулио,
че всичките тигри ни гледат
ръмжат и облизват съня ни
аз съм само поверие в дългата нощ
по сатурновски –
плета чудеса
в теб
и обратно на всички
търгувам с цинизъм
Да мълчим, Хулио!
не си преброихме раните с точност
половин метроном блъсна входа
на моите реалности
и запречи твоя
изход
е тялото ми тръшнато срещу вятъра
Катя Начева в „Кръстопът“.
Катя Начева в DICTUM.
