Искам ужасният човек от тая сутрин
да прибере в джоба мазния си глас,
езика си с обувка да настъпи.
Искам да млъкне.
Искам да е студено, тъмно и статично,
да прибера главата си във шкафа,
по радиатора съседите да пазят тишина.
Искам
един час само
никой да не мърда –
това е обрив
на сетивата.
* – текстът е включен в дебютната поетична книга на Яна Пункина.
февруари 23rd, 2011 at 22:54
Очаквам (и мисля – ще си струва очакването) тази книга…