Вече можем да обявим резултатите от анкетата-конкурс „Книга на годината“, започнат на 17 декември в електронното списание за литература „Кръстопът“ и финализиран днес (със съдействието на сътрудници от Фондация Liber). Те обобщават мненията, номинирали книги в съответната тема в „Кръстопът, разговорите в „Годината – поглед през рамо“ в DICTUM и директна телефонна и мейл-анкета, осъществена в последната седмица (повече за методологията, подробности и някои подсказки за възможни анализи и интерпретации можете да прочетете под първата – официална – част от тази публикация…
  Ето и имената на хората (по азбучен ред на фамилните имена), около 5/6 от които сами са издали книга през годината или имат предаден за печат ръкопис (няма нужда да добавяме – това би трябвало да се подразбира – че никой от тях не е номинирал своята книга, нито е знаел кои са другите номиниращи, за да съобразява мнението си с тях или да „връща жеста“…) – Керана Ангелова, Петър Величков, Георги Господинов, Иван Димитров, Валентин Дишев, Румяна Емануилиду, Йордан Ефтимов, Павлин Иванов, Ина Иванова, Екатерина Йосифова, Филип Кабакян, Павлина Каналиева, Ваня Константинова, Димитър Кенаров, Иван Ланджев, Георги Милев, Иванка Могилска, Галина Николова, Бояна Петкова, Ангелина Рангелова, Палми Ранчев, Камелия Спасова, Ваня Стефанова, Силвия Томова, Иван Христов, Емил Христов, Мирослав Христов, Силвия Чолева, Петър Чухов, Лора Шумкова.

Резултатите (посочени са всички номинирани книги, в скоби е указан броят на получените номинации за всяка книга, подреждането е според този брой, като във всяка група от книги с еднакъв брой номинации, подреждането е по азбучен ред на заглавията):

„Книга на годината“-2010, раздел „Поезия“

„Тази змия“ – Екатерина Йосифова (9)


Други номинирани:

„От другата страна“ – Галина Николова (8)

„Апокрифни животни“ – Димитър Кенаров (7)
„По вина на Боби Фишер“ – Иван Ланджев (7)

„Меко слънце“ – Мария Донева (6)

“Липсващи страници“ – Кирил Василев (5)

„Три“ – Петър Чухов (4)

„Дизайнерски сняг“ – Нели Добринова (3)
„Разправа с поезията“ – Петя Хайнрих (3)

„Градове сме, а после пустини“ – Мина Стоянова (2)
„Избрано“ – Цветан Марангозов (2)
„Парченца синьо“ – Мая Любенова (2)
„НИКОГА други стихове“ – Живка Балтаджиева (2)
„Череша с гравитация“ – Мирослав Христов (2)

„А+ (положителна)“ – Даниела Михалева
„Американски тетрадки“ – Пейчо Кънев
„Последните поети“ – антология
„Хайку, хайга, суми-е“ – Детелина Тихолова
„Яков и ангелът“ – Патриция Николова

„Книга на годината“-2010, раздел „Проза“

„Зелено и златно“ – Силвия Чолева (5)
“Улицата на пеперудите” – Керана Ангелова (5)
“Черни маслини и двама мъже” – Силвия Томова (5)


Други номинирани:

„Алкохол“ – Калин Терзийски и Деяна Драгоева (3)
„Аматьори, професионалисти и други участници” – Палми Ранчев, (3)
„Бог в Ню Йорк“ – Илко Димитров (3)
„Дишащия хълм“ – Бети Файон (3)
“Животът като липсваща лъжица” – Иван Димитров (3)
“Тайният път на мастилото” – Кристин Димитрова(3)

„Местни чужденци“ – Иван Димитров (2)
“Пого 2 – 11 години по-късно” – Райна Маркова (2)
„С“ – малка бяла книга за незаглъхващи перкусии“ (2)
„Синдикатът на домашните любимци“ – Елена Алексиева (2)
„Снимки на деца“ – Владислав Христов (2)
„Щаделбауер“ – Леони Ходкевич (2)

„Вино и сафари“ – Неда Антонова
„Господин М“ – Георги Тенев
„Демони“ – Борис Роканов
„Колкото до шотландеца“ – Росица Ташева
„Марма, Мариам“ – Теодора Димова
„Моят Бог и моите демони“ – Владимир Левчев
“Паякът” – Христо Карастоянов
“Пясък и канела” – Александрина Георгиева
„Туристът“ – Богдан Русев
„Четива“ – Ицко Финци
„Уличник“ – Васил Георгиев
„Фаустино“ – Недялко Славов
„Любовта на 35-годишната жена“ – Калин Терзийски


  Номинирани бяха също „Въжеиграчът Карой“ от Любомир Николов, “Къщата на обесения” от Красимир Дамянов (с 2 номинации), „Кучето на терасата“ от Мартин Колев, „Разходка през стените“ от Пейчо Кънев, „Сляп виси безкрая” на Ясен Василев, но те са издадени през 2009 г. Номинирана беше и „Благодарим ти, мистър Уан“ на Ваня Константинова, но тя е издадена през 2008 г., което тълкувамe като нещо положително – номиниращите наистина говорят за книги, които са ги впечатлили през годината, а дори и закъснелите „срещи“ са белег, че четат… Същото се отнася и за номинирането на „Красивите години“ на Лора Шумкова – номиниращият ясно съзнаваше, че тази книга не е „проза“, но се чувстваше задължен да я спомене… Една номинация имаше и „Крадци на лебеди“ от Елизабет Костова, но не сме сигурни, че тя самата би се припознала като български автор (макар да полага наистина забележителни усилия за българската литература)…

  Наградите (да припомним – офорт, почетен знак и право на издаване на следваща книга, което не е задължително да бъде прието, целта му е да даде възможност на авторите да се чувстват по-свободни, а на издателите – да полагат повече грижи за „своите“ автори…) ще бъдат връчени на специална церемония в София, за чията дата ще съобщим по-късно в „Кръстопът“

Разяснения (необходими) и размисли (незадължителни) в бележки на онзи, който трябваше да свърши основната работа за конкурса и тук вече има право да говори и само от свое име… споделени, защото смисълът на един конкурс не би трябвало да се изчерпва с потупване по рамото – или подозираното намерение нечие его да бъде уязвено – а с опит за вглеждане, размисли и анализи, търсещи публично говорене за премълчавани неща…:

1. Предистория:

  Анкетата-конкурс „Книга на годината“, започна на 17 декември 2010-а година, тук, в електронното списание за литература „Кръстопът“. Идеите и надеждите за него са достатъчно ясно споделени в обявата за конкурса. Получените мнения обаче, се оказаха малко, твърде малко (което не ги прави незначими), за да се получи картина, която да може да послужи за нещо полезно (а именно тази „полезност“, търсенето на нови пътища и подходи за предизвикване на дебат, анализи, конструктивни „сътресения“ в наричаното „литературен процес“ винаги е било това което ни мотивира – мен и групата съ-труд-ници, променяща се, но винаги осезаема, с които тръгваме към вече десетките осъществени проекти… както и желанието да обединяваме, а не да разделяме…). За момент се поддадох на отчаянието, но то трябваше да бъде заменено с анализ (признавам, никак не бе малка ролята за по-нататъшната мотивация и приносът на обявеният седмици по-късно конкурс със същото име и породеното от това… недоумение… никога не съм бил в състояние да разбера защо някой, избирайки име за… каквото и да било, днес – в началото на второто десетилетие на ХХI век – преди това не си прави труда да направи справка в Google, например, дали при избора си не се е оказал непочтителен към нечия чужда идея…). Анализът подсказа и посоката:
а) в обявата летвата беше „повдигната високо“ – изискваше съсредоточена, отговорна и, не на последно място, безвъзмездна работа… Заявено беше, че се очакват премислени и аргументирани мнения, които – поне в предела и потенциала си – да търсят отговорността на критически етюди… Всичко това, логично, отказа мнозина…
б) „Кръстопът“ винаги е провеждал ясна и безкомпромисна политика по отношение на всички, които правят дори и бегъл опит да го превърнат в място за пустословни коментари или „реализация“ на комплекси… в самата обява за конкурса това още веднъж бе напомнено, като бяха загатнати и мерките, които ще бъдат взети при всеки опит за изблици на „фенски“ ентусиазъм – това, логично, също бе преграда…
в) Съвсем не на последно място – мнозина бяха тези, които в телефонни разговори или на мейл споделиха с мен, че са искали да се включат, но… тук следваха обяснения (уважими), като „Твърде е отговорно да застана с името си зад едно заглавие…“, „Времето не ми стигна…“ и т.н. Всъщност – мисля го, при цялата ми обич, грижа (доказана) и симпатия към „общността“ – вероятно трябва да признаем, че общата рамка, в която се движим като пишещи, засега не позволява да се акумулира достатъчно енергия за откровено говорене за книги и автори, което да не предизвиква твърде неконструктивни „дебати“… Зная, че такива натрупвания има, познавам хора, които го искат… един ден ще се случи, но вероятно просто все още е рано…
  Казаното дотук, подсказа и съответната


2. „Механика“ чрез която бе доосъществен конкурса:

  Резултатите се основават на мненията на три групи –
а) хората, част от тях активно пишещи и публикуващи автори, които споделиха мнението си в темата в „Кръстопът“;
б) авторите, които споделиха мнението си в поредицата „Годината – поглед през рамо“ (осем от деветимата сами имат публикувани книги през годината, като 6 от тях бяха публикували книги, които попадат в разделите на конкурса…);
в) третата група от мнения беше събрана с директна анкета по телефон, мейл и съобщения в социалните мрежи, адресирана към – отново – активно пишещи и публикуващи автори, коитопрез 2010 г. или имат публикувана книга (болшинството), или имат предаден под печат ръкопис, или са публикували нееднократно бележки-отзиви за книги, които са ги впечатлили…

  „Ограничението“ бе „до три книги в раздел“, но то имаше за цел по-скоро да свали свръхнапрежението и колебанието в избора, ако той беше ограничен само до едно заглавие (само двама от участвалите посочиха повече от три книги в раздел… само неколцина – по една или две (точната статистика, разбира се, е на разположение, но едва ли е съществена тук…).

  Представителността на получената извадка сигурно би могла да бъде оспорвана, но и в този си вид, мисля, дава възможност за много сериозен поглед към случилото се през „литературната 2010-а година“ и то през – най-вече – очите именно на онези, които пишат, публикуват и имат своята раз-личимост в „литературния ни пейзаж“…
  Чувствам се глупаво, че се поддавам на импулса си да повторя, че никой от участвалите не е номинирал своята книга, както и това, че над 3/4 от участвалите нямаха представа за вече изказани мнения, а запитаните в директната анкета не знаеха кои са другите автори, които участват в нея…


3. Някои размишления, подсказки за анализи и обсъждания, лични впечатления:

  – Всъщност, иска ми се това допитване, въплътено като конкурс, да не се възприема като състезание (поне със сигурност акцентът да не се поставя там). Ще ми се да се чете като допитване, с ясно дефиниран обхват на представителност (която няма претенции вън от самата себе си), което дава възможност за много въпроси, анализи, изводи и говорене – уважително – за книги и автори… И – много го искам – това да бъде смисълът, дефиниращ необходимостта от всеки конкурс (или нейната липса)… Следващите бележки са само наброски на разсъждения, които нямат претенцията да са в интимни отношения с „Истината“, но които сметнах, че мога и трябва да споделя…
  – Прави впечатление по-консолидирания „вот“ в раздел „Поезия“. Една от възможните интерпретации е, че все пак относителното болшинство от включилите се смятат поезията (поне засега) за по-близка до себе си и своите търсения и интереси… Зная, че има и други възможности за интерпретация…
  – Резултатите подсказват, че рекламните кампании в „големите медии“ практически не влияят на избора на пишещите – както за книгите, които четат, така и за книгите, които харесват… Т.е. – чрез такава кампания вероятно може да се постигне увеличение на продадения тираж (и това често се случва), но влияние върху „пишещата колегия“ не се постига чрез тези методи…
  – От двата най-известни и значими, в момента, конкурса у нас – за „Награда „Хеликон“ за съвременна българска проза“ и „Национална награда за поезия „Иван Николов“, вторият по-успешно успява да насочи интереса на пишещите към номинираните автори (ще дам и само един ясен пример: в разговорите ми преди обявяването на номинациите и наградените в „Иван Николов“ Кирил Василев практически не присъстваше като впечатлил участниците автор – доста логично, ако се отчете, че книгите на великолепното и много обичано от мен издателство „Стигмати“ трудно достигат дори до заинтересованите читатели и често остават дори без сериозно огласено премиерно представяне – а във финализиращата нашия конкурс анкета събра 4 номинации, при това всички те бяха аргументирани и, може да се каже без преувеличение, пламенни… и в три от четирите случая еднозначно беше посочено, че споделилите тези мнения са били насочени към книгата след конкурса за „Иван Николов“… Видимият и в нашия конкурс резултат в раздел „Проза“ ясно показва, че с Награда „Хеликон“ това не се случва… И организаторите на това начинание, които категорично подкрепям за усилието, има над какво да помислят…).
  – Със сигурност мисля, че резултатите дават възможност да се мисли и върху реалните мрежи (и не става въпрос за книгоразпространителските такива), разпространяващи книги и харесване, макар данните да не дават възможност за категоричност… но въпросът може да бъде поставен…
  – Още един интересен детайл, даващ възможност за размисъл: съвсем отговорно мога да кажа, че номиниращите над – приблизително – 40-годишна възраст, в около 80% от номинациите си посочваха автори под и малко над 30-те (чест беше аргументът, който обобщено може да се формулира – „Ние, старите, си се знаем… да говорим за младите“), като практически никой от тях не пропусна да номинира и млад автор. Практически точно обратната е статистиката при номиниращите под и около 30-те (с тази разлика, че около 50% от номиниращите в тази възрастова група, след посочването на млади имена, посочиха и някой от „старите“)… Процентите не претендират за абсолютна точност (макар да мога да ги изчисля чрез данните, налични в архива, но изискваният труд за целта, поне засега не ми се вижда наложителен за полагане), но са твърде категорични като мое убеждение, затвърждавало се по време на обобщаването на резултатите… и съвсем ясно опровергават поне един от митовете, които продължават да бродят в публичността – че „старите“ не дават път на „младите“ (ясно е, че може да се направи и поне още един категоричен извод, но ще го премълча от деликатност…).
  – На отделен анализ подлежи и фактът, че антология, както и книги, които са преработени нови издания, също попаднаха сред номинираните. Лично аз смятам, че номинациите им биха били дори повече (а и заглавията биха могли да бъдат повече, сещам се поне за още едно), ако в допитването ясно беше посочено, че такива книги не са „изключени“ от възможността за номинация (подозирам, че с липсата на такова изрично посочване, например в „Поезия“ със сигурност се е задействало очакването, че книги, съдържащи вече публикувани стихотворения или антогологии не могат да участват – в конкурса за „Иван Николов“ има такова изрично изискване и книги с „характер на антологии“ не биват допускани до участие…)…

  Ще продължа тези бележки (особено ако някой прояви интерес към тях), но в момента съм твърде изморен. Смятам, че е задължително в тази публикация и всички споменати заглавия да бъдат снабдени с линкове, сочещи към местата, в – или чрез – които книгите могат да бъдат закупени, както и да бъдат ясно посочени издателите (последното, на свой ред, ще даде възможност за още един интересен анализ, но, вероятно, няма да го направя)… ще бъде направено до утре…

В. Дишев