Станимир Панайотов: Детство в куфар*

Публикувано от на април 1, 2011 в 10:53 am.

детство, детство, детство в куфар, излизам пред дома,
дома на науката, смисъла на миналото, хващам дръжката,
паднала от непознат къшей марс, ювелирен спомен за
някакви еони непознато космическо щастие, държа те,
астероиди и хапове излизат от гръбнака ми, депресия и истина
стават едно, разбирам, детство, след 20 години няма да
знам че съм бил тук, но този куфар ще знае къде принадлежи,
а аз ще мога да се похваля само с истината на истерията,
която трябваше да ме научи как да умирам оригинално всеки
път, когато ме помолят да го направя: затова те оставям на
литературните лекари, на знахарите на лъжата, на книгата на
лъжата, на лъжата за книгата, на любещите славата тронове

ковачи на “приятелството”, те летят с найлонови криле,
стели се някакъв аранжимент от обществени стонове и
без никакъв смях аз съм контейнер на шегата наречена бог

на бог, на куфари с бог, неопашатата старост: левитирам над куфара
разопаковам тази нелепица и така в сърцето съвсем недискретно
хълца едно несполучило детство веднъж на бунище по пълна луна

Станимир Панайотов




  Станимир Панайотов (1982, Сливен) е завършил философия, с предстояща магистърска степен по философия и джендър изследвания. Публикува от 2002 г. в България и чужбина статии и рецензии в областите на съвременната континентална и queer философия. Превежда автори от същите дисциплини (Седжуик, Халпърин, Е. Рич, Джарман). От 2008 г. публикува поезия, концентрираща се върху утвърждаване перспективите на разпада, насилието и нихилизма.

* – текстът е включен в издадената през 2013 г. от „АРС“ книга на Станимир Панайотов „Бог vs F31“.

4 коментара за “Станимир Панайотов: Детство в куфар*”