напускам пристанището с празни трюмове
моряците спят с папироси в ушите
а капитанът и една дама
са потънали в задълбочен разговор
досещам далечна цитра
и горгоната на носа ми се сгърчва
пита за Одисей
(твърде дебел за да бъде взет на кораба)
и пак се протяга над чакащите съкровища
отминавам Цикладите
дамата къса лист от дневника си
(близалцата шафран
полепнали по лактите ѝ
отлитат)
и противно (на някои (мои) очаквания)
го поглъща