Жермен Дрогенброд: Ден на поезията*

Толкова сива
тази студена зимна утрин.
Прочети цялата публикация »

You can edit this ad by going editing the index.php file or opening /images/Cross.jpg

Златимир Коларов: Шоколади за Ирина

  Всяка събота, по едно и също време, рано сутринта, туристите, които отиваха към езерата над Симеоново срещаха една възрастна жена, облечена в черно, следвана от няколко бездомни кучета. Подпираше се на тъничко бастунче и вървеше към центъра. Дясната ѝ ръка висеше през ръкава на черната ѝ блуза, десният ѝ крак се влачеше по земята. Тя влизаше в кафенето, кучетата сядаха на задните си лапи и чакаха, вперили поглед във вратата. След няколко минути старата жена излизаше от кафенето с шоколад в ръка. Кучетата я наобикаляха, махаха с опашки и се облизваха. Тя разкъсваше станиола, начупваше шоколада и го хвърляше на земята. Те се стрелваха в краката ѝ, изяждаха кафявите парчета и отново я поглеждаха в ръцете. Тя се отдалечаваше бавно, те тръгваха след нея. Кракът ѝ чертаеше тънка диря в прахта, парченцата станиол потрепваваха след нея по земята.
Прочети цялата публикация »

Филип Кабакян: Заслон в планината

Тук някой е почистил печката –
дърва е подредил, кибрит и сол оставил.
Изгубени души ли са били,
последни бедстващи,
или са само преминаващи под светлото небе,
сред времето, в което се разтваряме?
Прочети цялата публикация »

Хосе Горостиза: Описания на пристанище

                    на Роберто Монтенегро
1. Зората
С наситени цветове
морският пейзаж се саморисува.
Прочети цялата публикация »

Ерих Фрид: Големите лъжи

Големите лъжи
Прочети цялата публикация »

Стефан Иванов: *** (ще потече пролетта…)

ще потече пролетта
повтаряме ден след месец след година
няма благоухание във въздуха
те лъжат и повтарят
Прочети цялата публикация »

Хайри Хамдан: Черен печат

    Стигна до границата, но за своя изнедада не намери никакви гранични пунктове, макар да бе сигурен, че нататък е друг свят – опасен, тъмен и забранен.
    Съседите бяха чуждоземни. С тях не се подържаха добросъседски отношения.
   Как така изведнъж изчезнаха граничните пунктове? Как да премине отвъд отечеството без печат и свидетели?
   Нямаше да стане. Прекалено бе уязвим, прекалено верен. Освен всичко друго, нямаше да допусне капчица съмнение в принципите си. В крайна сметка – той не беше предател.
   Начаса започна сам да изгражда мечтания граничен пункт, след което назначи въображаем дежурен граничен екип, който без колебание гравира паметта му с черен печат.
Прочети цялата публикация »

Стефан Иванов: *** (карта на рая…)

карта на рая
с пунктир от избърсана и чиста светлина
с надупчени като скъпо сирене пътища
Прочети цялата публикация »

Жермен Дрогенброд: Думи

Колко фалшиви и износени
те могат да бъдат също
някои думи остават
като невидими белези
Прочети цялата публикация »

Ина Иванова: четири етажа празни балкони

Само на втория трогателно виси панталон
с издути колене, с щипки като удивителни.
Дори не помръдва, докато Земята
шеметно се върти в периферията на Млечния път,
а ние бъбрим и пием, твърдо опрени в бара.
И не ти казвам, че всичко е инсталация,
че градът е декор. Че светът е декор.
Прочети цялата публикация »

Стефан Иванов: *** (маймуните…)

маймуните отдавна взеха властта
завладяха дома с мускулеста ръка
юмрукът им е сърце
палач окрал бъдещето
Прочети цялата публикация »

Ина Иванова: *** (порцелановата чаша…)

порцелановата чаша със синчец
и тънка пукнатина под ръба
твърдата зелена рокля на баба
кутията със седефени копчета
която мирише на влага и велур
вълмата прах на дъното на юзчетата
бюфетът с неприкосновеността
Прочети цялата публикация »

Георг Швикарт: Коледа

Откакто небето е празно
земята е станала по-пълна
Прочети цялата публикация »

Амелия Личева и Йорданка Белева са новите лауреати на наградите „Биньо Иванов“ и „Памет“

   На 20.12.2018 г. в „Хралупата (бутик за думи, образи и смисъл)“, по време на събитието „Слънцестоене“ (9/10), се състоя награждаването на лауреатите на Националните награди Памет” и „Биньо Иванов” – за принос в развитието на българския поетически синтаксис”, за книги, издадени през 2017 г. (по традиция наградите се връчват с „отстояние във времето”, за да не бъдат повлиявани от „модата на деня”). С наградата „Биньо Иванов” бе отличена Амелия Личева за книгата си „зверски кротка”, а като носител на наградата „Памет” в нейната година Пета – „годината на Биньо Иванов”, бе отличена Йорданка Белева за своята книга „Пропуснатият момент”. (предишните четири издания на наградата и съответните години, за които е връчвана, бяха посветени на паметта за Иван Методиев, Георги Рупчев, Константин Павлов и Малина Томова. Решението петата година на наградата да бъде посветена на Биньо Иванов бе взето, за да се насочи още по-концентрирано вниманието към този български поет, който в годината, следваща връчването на наградата, би навършил 80 години…)
Прочети цялата публикация »

Кристине Буста: За стихотворенията

Стихотворението е понякога
плаха ръка,
протягаща се в мрака
към близко същество.
Прочети цялата публикация »