Палми Ранчев: ***

Кола излиза от подземния паркинг.
След нея друга. Първата изчаква.
И се влива в общия поток на улицата.
Втората кола също чака. И се включва
още по-успешно в общото движение.
Прочети цялата публикация »

You can edit this ad by going editing the index.php file or opening /images/Cross.jpg

Стефан Иванов: *** (гледам отблизо…)

гледам отблизо очите
преди филма да почне
представяне официални слова
няколко овладени думи
Прочети цялата публикация »

Теодора Тотева: *** (Ако е имало вътре…)

Ако е имало вътре човек,
остатъкът ще се върне.
Затова ти казах:
разчупи го като хляб,
трохите ще останат.
Прочети цялата публикация »

Палми Ранчев: ***

Виждам лицето прекалено ясно,
както понякога на сън. Майка
ме подканя да тръгна. Казва:
Закъсняваш? Имахме уговорка.
Или забрави какво обеща?
После разбрах. Не говори на мен,
Прочети цялата публикация »

Петър Чухов: *** (Детето…)

Детето в мен
не иска да заспи
напразно
му разказвам приказки
заплашвам го
със Торбалан
прегръщам го
успокоително
и го завивам
презглава
Прочети цялата публикация »

За „Salam, Европа!”, приказките и света

Корицата на книгата    До дни към щандовете на книжарниците ще тръгне „Salam, Европа!”, книгата на Кадер Абдолах, преведена от Николина Сиракова и издадена от „Панорама”.

    Тази книга ще Ви очарова. Не обещавам, че ще го направи с първите си няколко страници, но вярвам, че ще се случи. Не обещавам, защото тя има свой специфичен ритъм – този на керван, поел на дълъг път. А пътят е много дълъг и макар да не е из пустинята, авторът ни предлата много десетки изумителни „песъчинки” за разглеждане. Погледът му избира да се вглежда в детайлите от „пейзажа” на страни, събития и хора, предлагани от Европа в края на XIX век, с ненатрапващата авторство форма на хекаята, с неговата търпелива стъпка и внимание към „незначителното” (според разбиранията на съвременния европеец).
Прочети цялата публикация »

Палми Ранчев: ***

Седях пред кафене „Флорино” и гледах
как хората се движат от ляво на дясно.
И от дясно на ляво. Животът можеше
да е само това, мислех унило. Тогава
малка пеперуда кацна до чашката ми
с кафе. Замря. Допълнение към общото
движение. Или съвсем отделно събитие.
Прочети цялата публикация »

Христо Мухтанов: ***

къде отиваш, Орфее,
когато слизаш надолу
по витата стълба на гените,
и аз съм тракиец – ето,
червения цвят във брадата ми,
не ще откриеш тук Евридика,
загуби я другаде – зная
трябваха ти немалко
безименни млади момчета
да я забравиш,
Прочети цялата публикация »

Йоана Стоянова: (без заглавие)

свободата е доверие в ядрото
Прочети цялата публикация »

Татяна Стоянова: Бели чаршафи

събота сутрин
чакам бъдещето
да се свари в джезвето
докато преобличам тялото си
в кожата на възрастен
Прочети цялата публикация »

Невена Борисова: Антиквариат

Часовниците бяха неми.
Единствено един прошумоляваше отмерено,
изящно тъмен, той
мълчеше и работеше във ъгъла подобно на
прегърбен, дребноок ковач.
Прочети цялата публикация »

Яна Монева: *** (Този непознат град…)

Този непознат град
се събужда,
преди да съм свикнала
с кубичните му модерни сгради,
острите ръбове на светлината в катедралите,
Прочети цялата публикация »

Невена Борисова: Помнѝ

Открай време става така, че духът се буди от залеза.
Но що за звънар е този, който вечно се тътри
по витите стълби?
Прочети цялата публикация »

Камелия Спасова: Ръм

минавам по кухите улици,
а смъкнатите щори на небето ме затискат
да чуя пукота на неизбежното:
Прочети цялата публикация »

Александър Байтошев: *** (жаден съм…)

жаден съм
в далечината е светло
има много пламъци
отвън ме чакат
моите двойници
Прочети цялата публикация »