Росица Траянова: *** (Когато бях малка…)

Когато бях малка, пра-баба
ми правеше парцалени кукли,
а пра-дядо хартиени лодки.
18 години по късно откривам,
че хартиените хора са временен лукс,
Прочети цялата публикация »

You can edit this ad by going editing the index.php file or opening /images/Cross.jpg

Теодора Лалова: Льовен, приблизително

Сега е време да
отмисля собственото тяло
от пейзажа тук.
Това е бавен процес, толкова бавен, че
се превръща в обратното на сбогуване.
Прочети цялата публикация »

Наталия Иванова: Ватикан

На площад Свети Петър
куполите тъкмо са пораснали над слънцето
сакатият става от количката
да събере днешната милостиня
по стълбите встрани като прясна вода
текат косите на бездомните,
Прочети цялата публикация »

Росица Траянова: *** (Баща ми каза…)

Баща ми каза, че съм мъжко момиче
и че не трябвало да плача,
плачело се за всичко или нищо.
Едва ли помни, колко е гадно,
когато паднеш и си ожулиш колената.
А душата като си ожулиш?
За всичко и за нищо.
Прочети цялата публикация »

Ирен Филипова: *** (имаш ли нещо да кажеш…)

имаш ли нещо да кажеш
нещо проветриво
страшна е задуха
или може някоя сянка
да имаш
даже хартиена
Прочети цялата публикация »

Уолъс Стивънс: Зa повърхността на нещата

I
В стаята, светът е неразбираем за мен;
но навън виждам, че се състои от три-чeтири
              xълма и един облак.
Прочети цялата публикация »

Виолета Кунева: *** (в началото…)

в началото
изплъзналото се от повода куче
обикаля около стопанина
и усеща как непокорството приижда
Прочети цялата публикация »

Ирен Филипова: пълнолуние

някакви обръчи са те затегнали
като бъчва във влажно мазе
сълзиш от умора и студ
и не смееш да мръднеш
да не замиришат
гладните трупове заровени долу
Прочети цялата публикация »

Красимир Андреев: Етимология на тишината

                                      На Тильо Тилев
Накъде води тази врата?
Какво се отваря или затваря от мълчанието?
Прочети цялата публикация »

Славена Зайкова: Този свят

паднали
в небето му
птици светят
като запалени парчета хартия
с написани на тях стихотворения
от отдавна мъртви поети
Прочети цялата публикация »

Стоянка Грудова: моят човек

върви по улиците
дете с децата
прегръдката му е
топъл сън
каквото изрече днес
ще се чуе утре
Прочети цялата публикация »

Красимир Андреев: *** (И ако кажа…)

И ако кажа „море“,
кой безмълвието ще преплува
надлъж и нашир?
Дори с канап да зашием усти,
не стига.
Има и тишина –
като камбана отекваща –
тишината след нас
като бездна.
Прочети цялата публикация »