материята на болката е грапава остра като нокътче драска сърцето
Кръстопът
електронно списание за литературата като събитие и събитията в литературата
Резултати от търсенето на: "Александра Евтимова"
ное.
30
Не
коментара
Александра Евтимова: L’esprit de l’escalier
Стихотворение от Александра ЕВтимова…
Александра Евтимова: Мастило
Стихотворение от Александра Евтимова и кратка био-библиографска бележка за автора…
юни
07
Не
коментара
Поезия срещу войната – антология
Творби на 101 автори, от които почти 80 са български поети – както знакови за съвременната ни поезия като Георги Господинов, Борис Христов и Цочо Бояджиев, така и млади, но вече разпознаваеми автори, а също и такива, които тепърва изграждат своето име – са включени в антологията „Поезия срещу войната“…
мар.
25
Не
коментара
Хулио Сесар Кореа: Знаци и птици
Едното е друго и същото Да го знаеш не е толкова важно колкото да го предвещаеш Пейзажът е различен когато го наблюдаваш сутрин или следобед И същите очи не го виждат по същия начин
мар.
23
Не
коментара
Карлос Марио Урибе Алварес: Тръгваш
[…] Кръвта тече същата
в нишите на времето […]
мар.
19
Не
коментара
Алехандра Лерма: На този дървен сал
[…] ще те взема със себе си
на този дървен сал
който някои наричат ковчег
а ние ще наречем дом.
мар.
18
Не
коментара
Хуан Карлос Асеведо Рамос: Псалм след войната
[…] Господи на нецелите,
нека мъдростта ти изкупи твоите мъже и жени,
наследници на страх,
така че крехкостта ни да изчезне,
да се върнат нашият глас и нашите мечти […]
мар.
17
Не
коментара
Албейро Монтоя Гирал: Caballo suicida*
Старата къща. Лаят на времето срещу ботушите, които смачкват хортензиите. Децата не знаят, че думите се крият вътре заради страх от нощните клетки за птици.
мар.
16
Не
коментара
Жандей Марсел Солвийерте: Преминаваш между черни небеса
Плах поклоннико на светлината,
преминаваш между черни небеса във тишината,
с празната торба на гръб –
нов Атлас, който светът така е проклел.
От безкрилите крака пред пропастта
дали спаси за съществуване деня
на цвете, сред скали израснало –
същото цвете, от венчелистчета и смърт. […]
мар.
14
Не
коментара
Мариана Óса Сапата: *** (По тялото ми…)
[…] Студът на земята се връща, за да прибере сянката ми.
мар.
13
Не
коментара
Албейро Монтоя Гирал: Думи
[…] Гласът ми един ден ще тича към морето в ярост
Мъже и жени
безмълвни животни от други пътища
един ден ще пиете от тази тиха нощ
без шума на войната
мар.
11
Не
коментара
Луис Фернандо Куaртас Акоста: Порта
[…] Нито сме гора от пристигания и завръщания.
Ние сме място, светеща лампа, поле за пристигане.
И начален път. […]
