чашите са нискохванати
и погледът е верен пак
и босите крака са едно напред
и няма начин няма никой няма
да заспи през тази вечер
защото кой държи на теб освен поетите?
Прическата на старши лейтенант, позната от снимките в Google, ориентира мен и жена ми към двата празни стола до него. Покатерваме се върху тях и се оглеждаме. Барманката пристига с дебела, пресичаща косо широкия гол гръб плитка и дълбока открита гънка отпред, която разделя рая (или ада) на две сеизмични полукълба. Говорим си за световната литература. Репликите му за книжните тигри плющят като камшик на влюбен в менажерията си звероукротител. Скоро под шапитото пристига и момичето му – администратор в младежкия симфоничен оркестър. Поръчва ѝ голяма водка. Час по-късно тя е по средата на някаква полифонична история, от която помня само емотиконите, а той, пиян, припряно рови в чантата ѝза ключа от квартирата им. Докато го търси, ни поръчва по още една бира, след което – истински джентълмен – си тръгва едва след любезното поисканото разрешение на дамите в заведението. Без ключа. Преди да го догони, с момичето му се разбираме за втора среща…