Резултати от търсенето на: "Иванка Могилска"

Иванка Могилска: фрагмент от „Внезапни улици”

Фрагмент от романа на Иванка Могилска „Внезапни улици” (2013, „Жанет 45“).

Иванка Могилска: Лош навик

Стихотворение от Иванка Могилска…

Иванка Могилска: *** (Кажете на следващите…)

Стихотворение от Иванка Могилска…

Иванка Могилска: фрагмент от „Внезапни улици“

ПАРИЖ, 1963 – 1965   Макс не я открил. Дори не знаел дали е в този град, заминала ли е изобщо, но се надявал. Живеел в покрайнините на Париж в голяма къща заедно с още двадесет българи. Всички чакали за уреждане на документи, който ги получел, хващал пътя – квартирата била за преминаващи. Политическите емигранти поддържали […]

Иванка Могилска: Свръхбагаж

Стихотворение от Иванка Могилска…

Иванка Могилска: Стара любовна песен

Стихотворение от Иванка Могилска…

Иванка Могилска: Молитва*

и ако може…
да си избирам
художника.

Иванка Могилска: Иначе казано*

Страхува се от малките дни.
От косматите им тела…

Иванка Могилска: Приказка за чадър

Малката му сестра така плака, така плака като видя, че го няма любимия й чадър с изрисувани котешки очи и мустаци и пришити красиви котешки уши.

Иванка Могилска: Ежедневия

Подът е толкова чист –
сърце не ти дава да стъпиш.
Колебаеш се…

Иванка Могилска: По Братя Грим

Разхождахме се
с разкопчани якета.
И джобът ми тежеше.
После ципът ти
се закопча за моя…

Иванка Могилска: Избягва сблъсъците…

Избягва сблъсъците
не, защото е кристална…

Иванка Могилска: Понякога разказва…

Понякога разказва невероятни истории.
Усмихва се в тъмното.
Яде деня на малки порции
и се оглежда за още…

Иванка Могилска: Денят се разтваря…

Денят се разтваря
като витамини в чаша вода,
която някой е забравил на масата.
Шуми.
Гъргори тихичко…

Иванка Могилска: Този мъж

Този мъж –
толкова малък, че заема твърде много място в главата ти.
Веднъж дългокос.
Веднъж късо подстриган.
Винаги с тъмна кожа.
Винаги ми прилича на малка маймунка…