Стихотворение от Катя Начева…
Кръстопът
електронно списание за литературата като събитие и събитията в литературата
Резултати от търсенето на: "Катя Начева"
Катя Начева: Мъдрост
разбирам, разбирам когато ръцете ти
трябва да хукнат свободни за Рим,
да хванат сбърканите империи за косите
и да си споделят намеренията…
Катя Начева: Наречете коня ми
и времето убихме
търкаляхме с в гладния му корем
свирехме спомени…
Катя Начева: Китайско
реката е приседнала –
брои ориз и детелини
четвъртото листо
не е дочакало причастие
и шумно мърда ноздри
под лявата ми мишница…
Катя Начева: Тъмнината докато пада
часовниците
никога не проумяха
разстоянието от устните до целувката…
Катя Начева: Значимости
казваш се Нил
когато съм толкова безстрашна
че да скъсам бентовете…
Катя Начева: Обръщение в любов
Ако съседката ми е японка,
или поне знае как се мълчи на този език…
Катя Начева: Преминаване на червено
По скъсаните улици на лятото
беснеят сенките на слънчогледите.
Освирепява житото…