Едното е друго и същото Да го знаеш не е толкова важно колкото да го предвещаеш Пейзажът е различен когато го наблюдаваш сутрин или следобед И същите очи не го виждат по същия начин
Кръстопът
електронно списание за литературата като събитие и събитията в литературата
Резултати от търсенето на: "Мост между Колумбия и България"
Карлос Марио Урибе Алварес: Тръгваш
[…] Кръвта тече същата
в нишите на времето […]
Алехандра Лерма: На този дървен сал
[…] ще те взема със себе си
на този дървен сал
който някои наричат ковчег
а ние ще наречем дом.
Хуан Карлос Асеведо Рамос: Псалм след войната
[…] Господи на нецелите,
нека мъдростта ти изкупи твоите мъже и жени,
наследници на страх,
така че крехкостта ни да изчезне,
да се върнат нашият глас и нашите мечти […]
Албейро Монтоя Гирал: Caballo suicida*
Старата къща. Лаят на времето срещу ботушите, които смачкват хортензиите. Децата не знаят, че думите се крият вътре заради страх от нощните клетки за птици.
Жандей Марсел Солвийерте: Преминаваш между черни небеса
Плах поклоннико на светлината,
преминаваш между черни небеса във тишината,
с празната торба на гръб –
нов Атлас, който светът така е проклел.
От безкрилите крака пред пропастта
дали спаси за съществуване деня
на цвете, сред скали израснало –
същото цвете, от венчелистчета и смърт. […]
Мариана Óса Сапата: *** (По тялото ми…)
[…] Студът на земята се връща, за да прибере сянката ми.
Албейро Монтоя Гирал: Думи
[…] Гласът ми един ден ще тича към морето в ярост
Мъже и жени
безмълвни животни от други пътища
един ден ще пиете от тази тиха нощ
без шума на войната
Луис Фернандо Куaртас Акоста: Порта
[…] Нито сме гора от пристигания и завръщания.
Ние сме място, светеща лампа, поле за пристигане.
И начален път. […]
Федерико Диас Гранадос: Крайпътен хотел
[…] Наемателите на живота ми винаги напускат, без да плащат […]
Луис Фернандо Куaртас Акоста: Азбуката на селото
[…] и в цялото село има клюки и в клюките история и всичко става легенда, между улици и прозорци, после се връщаме към ъгъла, после се връщаме към селото, момичето се е оженило, момчето живее далеч, животът продължава […]
Федерико Диас Гранадос: Моментът бърза
[…] Така че прости ми за тези часове,
в които те зова в нощите на недоволства и поличби,
че трупам в едно и също чекмедже руини и ежедневия,
между умората на дните и упоритата музика на тишината. […]
Cristancho Duque / Кристанчо Дукe
Представяме ви участниците в София ГлосиФест – 2020/есен…