Резултати от търсенето на: "Христо Мухтанов"

Христо Мухтанов: ***(Едно кълбо се разплита…)

Стихотворение от Христо Мухтанов…

Христо Мухтанов: *** (Спомените за други епохи ме дърпат обратно…)

Стихотворение от Христо Мухтанов…

Христо Мухтанов: *** (да се разтворя в музиката…)

Стихотворение от Христо Мухтанов…

Софийска премиера на „Опити за еволюция” от Христо Мухтанов

„Опити за еволюция“ – първата книга с поезия на Христо Мухтанов, ще бъде представена във вторник, 18.04.2017 г., в „+това“ (София, ул. Марин Дринов“ 30), от 18:30 часа…

Георги Гаврилов: Опити върху „Опити за еволюция” на Христо Мухтанов

       Дебют. От френски (début) – начало. Зараждане. Дума по дума, зараждане на нов вид живот в живота, това е книгата, а дебютната стихосбирка на Христо Мухтанов е така издържана и цялостна, че изглежда сякаш с нейната поява неизбежно възниква въпросът за липсващото звено, свързващо всичко преди книгата с нея самата. Липсва археоптериксът, […]

Христо Мухтанов: *** (ако разсипя сол и разлея вода…)

[…] обграден от дивани,
от вятър и слънце, и всякакви напасти,
ще чакам, ще чакам
дано се роди някой накрая […]

Христо Мухтанов: *** (страшно е да те настанят…)

Стихотворение от Христо Мухтанов…

Христо Мухтанов: *** (ако не оставиш…)

Стихотворение, включено в подготвяната от издателство „АРС“ антология за съвременна българска поезия „ПИН-код: 1984″…

Христо Мухтанов: *** (Годините се промъкват…)

Стихотворение от Христо Мухтанов…

Христо Мухтанов: *** (Кожата ми…)

Стихотворение от Христо Мухтанов…

Христо Мухтанов: *** (Когато си нямам никого…)

Стихотворение от Христо Мухтанов и кратка био-библиографска бележка за автора…

Запознайте се със сталкерите в „Зоната“

Зоната (том 1 на една концептуална антология за съвременна българска поезия) е в книжарниците от 50 дни. За оформлението на корицата на изданието на „АРС“ е използван акварел на Иван Гайдаров, а съставителството, редакцията и графичната среда са на Валентин Дишев.
За книгата нейният съставител казва: „Тази антология иска да счупи сама себе си, за да остане. Да разгради предзададената форма, за да я осмисли и промени. Да замени „указателя за присъствие“ с разказ, „картата“ – с пътуване. Тя не е обичайният цветник, не е ваза, в която цветята са нахвърляни „за да има” (и да изговорят егото на съставителя… но това не е проблем на вазата): често несъвместими, тровещи се взаимно (невинно: нали са цветя) просто защото всяко иска да оцелее, да има бъдеще, или пък в борба на самомнение и еголюбие (но сякаш вече говоря не за цветята…). Антологията разчупва модела на „поименно” представяне, за да даде възможност чрез диалога на различните, чрез следването и сливането им не до неразличимост, а до хармоничен многоглас, чрез говорещата в това цялост, да се създаде свят, който да бъде зареден с потенциала на промяната. Промяна чрез общност в различието и изречено вслушване в другия. Което ражда дом. Общ, смислен, и уютен”.