Резултати от търсенето на: "Цветелина Георгиева"

Цветелина Георгиева: Може ли да ме полюлееш?

Цветелина Георгиева е и автор на „Да се наричаш Сахара” (издадена през декември 2013 г. от „Жанет 45“)…

Цветелина Георгиева: Tu cuerpo

Разказ, който бе включен и в книгата на Цветелина Георгиева „Да се наричаш Сахара” (издадена през декември 2013 г. от „Жанет 45“)…

Цветелина Георгиева: Бунтус

Разказ, който бе включен и в книгата на Цветелина Георгиева „Да се наричаш Сахара” (издадена през декември 2013 г. от „Жанет 45“)…

Цветелина Георгиева: Anno Domini

Разказ, който бе включен и в книгата на Цветелина Георгиева „Да се наричаш Сахара” (издадена през декември 2013 г. от „Жанет 45“), която категорично ви препоръчваме…

Цветелина Георгиева: Разговор

Разказ от Цветелина Георгиева…

С Цветелина Георгиева и Силвия Томова за „Да се наричаш Сахара”

Разговор (на Валентин Дишев – от 01.02.2014 г.) за книгата „Да се наричаш Сахара” („Жанет 45“, 2014 г.) с нейния автор – Цветелина Георгиева – и Силвия Томова…

Цветелина Георгиева: Żwirzęta*

Разказ от Цветелина Георгиева…

Цветелина Георгиева: Светът откачи и те нямаше

Разказ на Цветелина Георгиева…

Цветелина Георгиева: Не казвай на никого

Свят, в който хората си говорят и се познават, без да са се виждали.
Но това е тайна. Не казвай на никого.

Цветелина Георгиева: Поганци

…Хората идваха и си отиваха от тоя край, пръкваха се и се затриваха от тоя свят, а болките и радостите им ги кършеха ту на север, ту на юг, че да платят за всяка тайна на Вселената, която им се разкриваше през краткото им време на земята…

Цветелина Георгиева: Anno Domini

   Страда от липса на докосвания. На мекота. На плътност. Не е обикновено страдание, при което го боли или нещо в него се свива. Не прилича на нараняване. По-скоро е пропусквателна способност. Мембрана. Преминават през него без да ги усети. Моменти, усещания, глътки въздух. После e все едно не са били.

Цветелина Георгиева: Tu cuerpo

      Неделя сутрин. Сок от грейпфрут на масата, недопушена цигара от вчера и парче лепенка с ивица кръв по нея от порязаното. Полуотворена врата на терасата. Тениска на дивана, обърната наопаки…

Цветелина Георгиева: Светът откачи и те нямаше

      Дядо ми казваше, че е недопустимо човек, който не може сам да си приготви закуска, да бъде оставен да се занимава с каквото и да било друго на планетата. Доброто начало е важно, а закуските са просто нещо и изискват минимални усилия. Точно 6 минути и тридесет и четири секунди му отнемаха, за да приготви рохко сварено яйде, две препечени филийки и няколко парчета силно цвъркаща сланина, опържена в собствена мазнина. Не съм го виждал да сяда на масата за закуска без сланина. Намираше това за израз на стил. Самият аз държа винаги да има сланина в хладилника ми, въпреки че никак не обичам. Накрая винаги я изхвърлям и купувам нова. Освен това винаги закусвам. Дори в дните, когато ми се иска нещата никога, никога, никога да не се променят. Да нямат добро начало И да нямат добър край…

Цветелина Георгиева: Żwirzęta*

     Живея в столицата. Продавам вестници. Това е нещо като печат. Аз съм съседа дето живее на петия етаж, изхвърля си боклука в черен найлонов чувал всяка сряда и събота, и по принцип е съвсем тих. И съм оня, дето продава вестници наблизо…

Цветелина Георгиева: Панделка

     Бяхме недоволни и абсурдни. Мотаехме се. На градус. На скорост. В опити да не изглеждаме толкова обикновени колкото ни се струваха всички останали. Будехме се само в краен случай. Сънувахме. Искахме. Мятахме се. Боговете ни замеряха с мълнии, а на нас не ни пукаше и палехме цигари. Бяхме безопасни. Природно чисти. Събирахме ларви и ги рециклирахме…