[…] но силата му не стига за много,
само за това:
да вдигне сина си високо –
толкова,
че да види,
тъмното е до време […]
[…] но силата му не стига за много,
само за това:
да вдигне сина си високо –
толкова,
че да види,
тъмното е до време […]
[…] дума, която не цъфти и не увяхва,
но винаги присъства.
Коя е тази дума? […]
Стихотворение от Яница Радева…
„Бонбониерата“ („Парадигма“, 2011 г.) – дебютът на Яница Радева в прозата – вече е в книжарниците. Първите отзиви вече разпознаха в книгата и „наследеното“ от поезията на Радева – вниманието към детайла, тежестта на недоизказаното… но това съвсем не е поетична книга. Това е книга за онези моменти, в които животът се оттича в ъглите […]
“Името му е Екстаз и е маламут, чистокръвен” – казва обикновено и обикновено това е всичкото, което измърморва. Открай време си е такъв, добре, че аз съм приказлива…
върху картата къщата е малък квадрат,
от сателита се виждал зелен.
детето, което рисува с нови пастели,
оцветява квадрата в лилаво…
с обелените колене на лятото…
“ето тук седни да вечеряме”, казва.
Задължителните черно-бели групови снимки
с глави като топлийки и бели забрадки…
в петък – най вече 13-и –
пò не си вярваш от в другите петъци.
три пъти заключваш
и все незаключено сякаш остава…
На 4 и 5 ноември 2009 г., в рамките на заключителния етап на XXVI национален младежки поетически конкурс „Веселин Ханчев”, организиран от Община Стара Загора, Библиотека „Родина” и Къща музей „Гео Милев” в града на поетите се проведе поетически пленер „Писане от натура”. В него участваха членовете на журито Петър Чухов, Стоил Рошкев, Яница Радева и носителят на първа награда за тази година Иван Ланджев…