[…] – А после, кажи ни за после?
– На дървото: кълвач.
Кръстопът
електронно списание за литературата като събитие и събитията в литературата
Резултати от търсенето на: Иван Димитров
Иван Димитров: *** (В тази мартенска вечер…)
Иван Димитров: Любене
„там където изобилието на цъфналите цитруси е като тихо преминаващо мамонтово стадо” Ани Рангелова Ти си будистки храм в планинско езеро, любов моя, водите ти са бездънни, облаците сияят, небето се вглежда замечтано по теб и въздъхва, пролетен цвят пада край лодката ми, когато минавам
Иван Димитров: Силата на думите*
Разказ на Иван Димитров, отличен с първа награда на Националния конкурс „Яна Язова“ – 2015 година…
От днес стартира продължението на „Лууп поезия“ – националното турне на Иван Димитров
Как могат да заживеят заедно музиката и поезията, вглеждайки се една в друга и в техния автор – Иван Димитров предлага своя отговор, въвличайки онези, които ще посетят неговите пърформанси, в диалога на своите стихове с импровизациите си с лууп-стейшън.
Програмата…
Иван Димитров: Домашна торта (фрагмент)
Фрагмент от пиесата на Иван Димитров „Домашна торта“…
Е-книга: „Местни чужденци“ от Иван Димитров
Шестата от серията електронни варианти на книги, издадени от „АРС“ – „Местни чужденци“ от Иван Димитров.
Иван Димитров: Задъхан*
задъхан от галопирането върху думите. Гладен, но сит.
Натъпках корема си с поезия и ще имам сили за още
дни и нощи, после пак ще закъркори. Всъщност само
поезията засища моя глад. И само тя ме кара да огладнея…
Иван Димитров: кратки прози
поезия
излязох да си купя колан
върнах се с две книги с поезия…
Иван Димитров: Невидимата линия
Жената седеше зад бюрото в единия край на стаята. Беше малко над трийсет, с кестенява коса на ситни къдрици, които обвиваха раменете ѝ.
– За интервюто в три, нали?
– Да.
– Надявам се, че нямате спешна работа. Може да се наложи да изляза за малко.
– Не, нямам. Единствената ми работа днес е да присъствам на това интервю – отвърна той и безуспешно се опита да се засмее…
Ина Иванова: Кратките дълги истории на Иван Димитров
Кратките разкази на Иван Димитров са от онзи изчезващ вид – лесно се помнят. Лесно, затова пък – дълго…
Иван Димитров: Раздяла от пръв поглед
Отначало не знаех как да започна, какво да кажа. До онзи момент не бях писал истинско писмо. Опитът ми с писмата се изчерпваше до тези, които като малък пращах на баба си и картичките до нашите от морето. Но това не бяха писма. Истинското писмо е любовното писмо. Писмо, изплетено от чувства, което се колебае между любовта и раздялата. Което се чака дълго, понякога цели месеци, а после също толкова дълго се препрочита…
Иван Димитров: Коледен подарък
На презентацията по градска антропология всички се потяха. Сутринта студентите и преподавателите се бяха разделили на екипи, бяха изтеглили по една дума и се бяха впуснали да изследват града в контекста на изтеглената дума…