Резултати от търсенето на: Иван Димитров

Иван Димитров: Любене

                     „там където изобилието на цъфналите цитруси е като                      тихо преминаващо мамонтово стадо”                                                                               Ани Рангелова Ти си будистки храм в планинско езеро, любов моя, водите ти са бездънни, облаците сияят, небето се вглежда замечтано по теб и въздъхва, пролетен цвят пада край лодката ми, когато минавам

Иван Димитров: Силата на думите*

Разказ на Иван Димитров, отличен с първа награда на Националния конкурс „Яна Язова“ – 2015 година…

Иван Димитров: Втори опит за определение

Стихотворение от Иван Димитров…

От днес стартира продължението на „Лууп поезия“ – националното турне на Иван Димитров

Как могат да заживеят заедно музиката и поезията, вглеждайки се една в друга и в техния автор – Иван Димитров предлага своя отговор, въвличайки онези, които ще посетят неговите пърформанси, в диалога на своите стихове с импровизациите си с лууп-стейшън.
Програмата…

Иван Димитров: Аз не съм поет!

Поема от Иван Димитров…

Иван Димитров: Домашна торта (фрагмент)

Фрагмент от пиесата на Иван Димитров „Домашна торта“…

Иван Димитров: морска картина

Стихотворение от Иван Димитров…

Е-книга: „Местни чужденци“ от Иван Димитров

Шестата от серията електронни варианти на книги, издадени от „АРС“ – „Местни чужденци“ от Иван Димитров.

Иван Димитров: Задъхан*

задъхан от галопирането върху думите. Гладен, но сит.
Натъпках корема си с поезия и ще имам сили за още
дни и нощи, после пак ще закъркори. Всъщност само
поезията засища моя глад. И само тя ме кара да огладнея…

Иван Димитров: кратки прози

поезия

излязох да си купя колан
върнах се с две книги с поезия…

Иван Димитров: Невидимата линия

      Жената седеше зад бюрото в единия край на стаята. Беше малко над трийсет, с кестенява коса на ситни къдрици, които обвиваха раменете ѝ.
      – За интервюто в три, нали?
      – Да.
      – Надявам се, че нямате спешна работа. Може да се наложи да изляза за малко.
      – Не, нямам. Единствената ми работа днес е да присъствам на това интервю – отвърна той и безуспешно се опита да се засмее…

Ина Иванова: Кратките дълги истории на Иван Димитров

Кратките разкази на Иван Димитров са от онзи изчезващ вид – лесно се помнят. Лесно, затова пък – дълго…

Иван Димитров: Раздяла от пръв поглед

      Отначало не знаех как да започна, какво да кажа. До онзи момент не бях писал истинско писмо. Опитът ми с писмата се изчерпваше до тези, които като малък пращах на баба си и картичките до нашите от морето. Но това не бяха писма. Истинското писмо е любовното писмо. Писмо, изплетено от чувства, което се колебае между любовта и раздялата. Което се чака дълго, понякога цели месеци, а после също толкова дълго се препрочита…

Иван Димитров: Коледен подарък

На презентацията по градска антропология всички се потяха. Сутринта студентите и преподавателите се бяха разделили на екипи, бяха изтеглили по една дума и се бяха впуснали да изследват града в контекста на изтеглената дума…

Иван Димитров: Розова любов*

Любо Лудия беше един от колоритните образи в Мало Бучино – издължил се към небето, същински бор, главата му дребна, декорирана с рехави и криви вежди, че и мургав като млечен шоколад. Викаха му Лудия, защото се държеше винаги като дете. Остарял външно, вече хванал за опашката четиридесет и третата година, но все пак – дете. Историята му я знаеше всеки от селото…